И назубрени наизуст. Толкова отдавна изучавам тия купища, че познавам всяко листче. Документите, които ми даде Дот, наброяват 221 страници. Например застрахователната полица се смята за един документ, но има 30 страници. Дотук справките от „Грейт Бенефит“ възлизат на 748 страници, като една част се дублират с полученото от семейство Блек.
Дек също е хвърлил безброй часове за канцеларската работа. Написа подробен анализ на исковата папка. Пое почти цялата работа с компютъра. Ще ми помага при взимането на показания. Негово задължение е да поддържа документите в ред и да открива бързо каквото ни потрябва.
Не си пада много по този вид работа, но изгаря от желание да ме зарадва. Убеден е, че сме спипали „Грейт Бенефит“ на местопрестъплението, но твърдо смята, че делото не си струва труда. Уви, Дек май сериозно се съмнява в адвокатските ми способности. Знае, че както и да избираме съдебните заседатели, петдесет бона ще им се сторят цяло състояние.
Късно в неделя вечерта аз пия бира в кантората и обикалям около масите. Нещо липсва. Дек е уверен, че Джаки Леманчик не би имала пълномощия да отхвърли искането на своя глава. Свършила си е работата и е прехвърлила папката в отдел „Гаранции“. Между двата отдела има някаква игра, докладни записки сноват напред-назад и точно там дирята се прекъсва.
Съществувал е план за отхвърляне на молбата на Дони Рей и вероятно още хиляди като него. Трябва да го разкрием.
След дълги обсъждания и спорове с целия персонал на моята фирма реших да започна от показанията на изпълнителния директор М. Уилфред Кийли. Мисля да тръгна от най-надутия и да продължа по низходящ ред. Той е на петдесет и шест години, типично „наше момче“, със сърдечна усмивка за всички, дори за мен. Искрено ми благодари за избора. Трябвало на всяка Цена да се връща в Кливланд.
През първия час опипвам отдалече. Седнал съм в единия край на масата по джинси, памучна риза, мокасини и бели чорапи. Исках да създам естетичен контраст с тежките черни сенки отсреща. Дек рече, че съм бил невъзпитан.
Два часа след началото на показанията Кийли ми връчва финансова справка и известно време разговаряме за пари. Дек рови из справката и ми шушне въпрос подир въпрос. Дръмонд и неговите момчета подават на своя човек по някоя бележка, но изглеждат безкрайно отегчени. В съседната зала Киплър има ден за молби и предложения.
Кийли признава, че в момента срещу „Грейт Бенефит“ се водят още няколко дела. Разпитвам за тях: имена, съдилища, адвокати, сходни обстоятелства. С нетърпение чакам да се обадя на другите адвокати, застанали срещу „Грейт Бенефит“. Ще можем да сравняваме документи и да уточним обща стратегия.
При едно дело срещу застрахователна компания най-пикантното в никакъв случай не е свързано със скучната работа по продажба на полици и разглеждане на молби за изплащане на обезщетения. Истински интерес представляват премиите и инвестициите. Кийли е спец по инвестициите, казва, че оттам се издигнал. Обезщетенията не са по неговата част.
Показанията са за сметка на „Грейт Бенефит“, тъй че не бързам. Задавам хиляди безполезни въпроси, просто гърмя напосоки из тъмното. Дръмонд изглежда отегчен, от време на време го хваща яд, но самият той е цар на безкрайните разпити, пък и нали часовникът си тиктака. Понякога му се ще да протестира, знае обаче, че веднага ще хукна да доведа Киплър от съседната зала.
След обедната почивка продължавам с безбройните въпроси и когато приключваме в пет и половина, се чувствам изстискан като лимон. Усмивката на Кийли избледня още по пладне, но твърдо е решил да се крепи, додето имам сили да питам. Той още веднъж ми благодари, че го изслушах пръв и че нямам повече въпроси. Чакат го в Кливланд.
Във вторник нещата набират скорост — отчасти защото съм уморен, а донякъде и защото свидетелите все нещо не знаят или не си припомнят. Започвам с Еверет Лъфкин, вицепрезидент, отговарящ за обезщетенията — човек, който все гледа да отговори с една сричка. Карам го да прегледа документите и някъде към средата на утрото той най-сетне признава, че в компанията има процедура, наречена „проучване на застрахованото лице“ — грозен, но напълно законен ход. Когато се получава искането, застрахователният агент издирва цялата медицинска история на ищеца за последните пет години. В нашия случай ръководството на „Грейт Бенефит“ е получило сведения от семейния лекар, който преди пет години лекувал грипа на Дони Рей. Дот не е включила това заболяване в полицата. Грипът няма нищо общо с левкемията, но един от първите откази на „Грейт Бенефит“ се основава на факта, че грипът бил предшестващо обстоятелство.