— Какво ще пиеш? — пита той, хвърляйки куфарчето и сакото си на бюрото.
Не си падам много по алкохола, а и се боя, че в момента една чашка може да ме катурне.
— Само една кола — казвам аз и за миг това го разочарова. Той си налива уиски със сода от барчето в ъгъла.
На вратата се почуква и за моя изненада в кабинета влиза мистър М. Уилфред Кийли. Не сме се срещали, откакто го въртях на шиш осем часа в понеделник. Прави се на много радостен, че ме вижда. Ръкуваме се, казваме си „здрасти“ като стари приятели. Той отива да си налее нещо от бара.
Сядаме с питиетата около кръгла масичка в ъгъла. Спешното завръщане на Кийли означава само едно. Искат да прекратим делото. Цял съм в слух.
За миналия месец успях да изстискам от жалката си кантора шестстотин долара като адвокат. Дръмонд изкарва поне по милион на година. Кийли управлява компания за милиарди и вероятно получава повече от своя адвокат. И тия хора искат да сключат сделка с мен.
— Съдията Киплър много ме тревожи — внезапно казва Дръмонд.
— Не бях виждал такова чудо — бързо добавя Кийли.
Дръмонд се слави с безупречна подготовка и аз съм сигурен, че двамата са репетирали този дует.
— Откровено казано, Руди, направо не смея да мисля какви ще ги забърка на делото — продължава Дръмонд.
— Просто ни закопава — изумено клати глава Кийли.
С право се страхуват от Киплър, но ги побиват тръпки от ужас най-вече защото са спипани на местопрестъплението. Убили са един младеж и тяхното злодеяние скоро ще излезе на бял свят. Решавам засега да си кротувам — нека кажат какво ги тормози.
Те едновременно надигат чаши, после Дръмонд добавя:
— Бихме искали да уредим нещата, Руди. Сигурни сме в защитата, искрено ти го казвам. На неутрален терен бихме излезли пред съда още утре. От единайсет години не съм губил дело. Падам си по заплетените процеси. Но този съдия е ужасно некоректен.
— Колко? — прекъсвам го аз.
Двамата се присвиват едновременно, сякаш ги бодвам в хемороидите. След миг болезнено мълчание Дръмонд обявява:
— Удвояваме. Сто и петдесет хиляди. Ти ще вземеш към петдесет, а клиентите…
— Знам да смятам — казвам аз.
Не е тяхна работа колко ще взема. Знаят, че съм без пукната пара и петдесет хиляди ще ме направят богат.
Петдесет хиляди долара!
— И какво да правя с това предложение? — питам аз.
Те се споглеждат озадачено.
— Моят клиент е мъртъв. Майка му го погреба миналата седмица, а сега вие искате да й кажа, че парите я чакат.
— Морално погледнато, ти си длъжен да…
— Не ми чети лекции по морал, Лио. Ще й кажа. Ще предам предложението и бас държа, че ще откаже.
— Съжаляваме, че така стана — печално промърморва Кийли.
— То си личи, че сте съсипан, мистър Кийли. Ще предам вашите съболезнования.
— Слушай, Руди, искрено се опитваме да постигнем споразумение — казва Дръмонд.
— Няма що, чуден момент сте подбрали.
Мълчание. Всички отпиваме. Дръмонд се усмихва пръв.
— Какво иска тая жена? Кажи ни, Руди, от какво ще миряса?
— От нищо.
— От нищо ли?
— Нищо не можете да направите. Той е мъртъв и няма как да го върнете.
— Тогава защо ще се съдим?
— За да излезе на бял свят какво сте направили.
Нови гърчове. Нови болезнени гримаси. Нови порции уиски.
— Тя иска да изкара мръсотиите ви на бял свят и после да ви размаже — казвам аз.
— Не сме лъжица за нейната уста — самодоволно отвръща Кийли.
— Ще видим. — Изправям се и взимам куфарчето. — Не ме изпращайте.
Оставям ги да седят като препарирани.
38
Постепенно в кантората се натрупват доказателства за някаква търговска дейност, колкото и мижава и непечеливша да е тя. По рафтовете се появяват тънички папки, за да може всеки случаен клиент да ги забележи. Имам вече над десетина криминални дела, които чакат да влязат в съда — и все за углавни престъпления. Дек пък твърди, че поне трийсетина случая само него чакат, макар че на мен тая цифра ми се струва прекалено висока.
Телефонът звъни почти непрестанно. Изискват се твърде здрави нерви да говориш, когато знаеш, че те подслушват. Но се налага да го правя всеки ден. И непрекъснато си казвам, че преди да започнат да ни подслушват, е трябвало да получат разрешение от съответните органи. Значи някой съдия е подписал заповедта и следователно в нея има доза легитимност.
Масите в антрето още са отрупани с папките по делото „Блек“. Присъствието им създава усещане за някаква монументална Дейност.
На пръв поглед при нас кипи усилена работа. Няколко месеца след основаването на фирмата кредитите от банката достигат едва хиляда и седемстотин долара месечно, а брутните ни приходи не надвишават три хиляди и двеста, така че Дек и аз на хартия си делим по хиляда и петстотин, от които се плащат и данъци, и наеми.