Е, преживяваме по някакъв начин. Най-добрият ни клиент е Дерик Доугън и ако уредим нещата за двайсет и пет хиляди, което е в рамките на полицата, ще можем да си поемем малко дъх. Надяваме се, че паричките ще капнат за Коледа, макар да не съм сигурен защо ще ни трябват точно тогава. Нито Дек, нито аз имаме за кого да ги похарчим.
По празниците смятам да се заема сериозно с делото „Блек“. Февруари не е далеч.
Днес в пощата няма изненади. С изключение на две. Първо, че от „Брилянтин“ не се е получило нищо. Толкова е необичайно, та чак сърцето ми се разтуптява. А втората изненада така ме стъписва, че трябва да се разходя малко, за да си събера ума в главата.
Пликът е голям, квадратен, а името и адресът ми са изписани на ръка. Вътре има покана да присъствам на някаква невероятна предколедна разпродажба на златни бижута в кварталния търговски център. Подобни стандартни покани обикновено изхвърлям в най-близкото кошче.
Най-отдолу, под часовете, посочващи кога е отворен центърът, забелязвам саморъчно поставен подпис. С прекрасен почерк. Кели Райкър. Нищо повече. Просто името.
Почти цял час обикалям магазинчетата в търговския център. Наблюдавам дечицата на ледената пързалка. Тийнейджъри се носят на големи групи от единия край до другия. Купувам си някаква китайска вкуснотия и я изяждам в галерията над кънкьорите.
Бижутерският магазин е един-единствен сред стотината под този покрив. Видях я на касата още в първия миг, щом минах покрай витрината.
Преди мене влиза двойка младежи. Движим се бавно покрай изложените под стъклото накити. Кели Райкър обслужва някакъв клиент. Тя вдига глава, зърва ме и се усмихва. Отстъпвам малко встрани, облягам се на стъклото, оглеждам бавно лъскавите златни вериги, дебели колкото асансьорни въжета. В магазина е тъпкано с хора. Най-малко пет продавачки бърборят тихичко и предлагат стоката си.
— Мога ли да ви услужа с нещо, господине? — застава тя на половин метър от мен. Поглеждам я и усещам как целият се разтапям. И двамата се ухилваме най-глупашки. Надявам се, че никой не ни наблюдава.
— Просто гледам — заявявам аз. — Как сте?
— Добре. А вие?
— Страхотно.
— Искате ли да ви покажа нещо? Имаме разпродажба.
Тя ми показва някакви верижки, достойни само за врата на сводник.
— Страшни са — казвам аз тихичко, за да може само тя да ме чуе. — Искаш ли да си поговорим?
— Не тук — отвръща Кели и се навежда още по-близко към мен. Усещам парфюма й. Тя отключва витринката, плъзва стъклото, вдига една дълга верижка и ми я показва. — По-надолу има едно кино. Купи си билет за филма с Еди Мърфи. Седни на задните редове, в средата. Ще дойда след половин час.
— С Еди Мърфи ли? — питам аз, любувайки се на верижката.
— Страхотна е, нали?
— Аха, супер е. Само че искам да поогледам още малко.
Тя взема верижката от ръцете ми.
— Пак заповядайте. — Продавачка и половина. Просто връх.
Усещам, че коленете ми са нещо омекнали. Знаела е, че ще дойда, и е планирала нещата предварително — и киното, и местата, и всичко. Поръчвам си чашка кафе до един каталясал Дядо Коледа и се опитвам да си представя какво ще ми каже тя. Какво ли си мисли? Купувам си билет минути преди да започне прожекцията.
В салона има-няма петдесетина човека. Тайфа хлапета, явно твърде малки за подобен филм, седят най-отпред и се хилят високо на всяка мръсотийка. Тук-там из редовете се мержелее някоя клета душа. Задните редове са празни.
Тя пристига след няколко минути и сяда до мен. Кръстосва крака и полата й се дръпва над коленете. Не мога да не го забележа.
— Често ли идваш тук? — пита тя и аз избухвам в смях. Не ми изглежда нервна. А аз направо съм на тръни.
— В безопасност ли сме? — питам.
— От кого?
— От мъжа ти.
— Да. Излезе с момчетата.
— Пак ли започна да пие?
— Аха.
Това може да означава какво ли не.
— Но не много — добавя тя след малко.
— Значи не те е…
— Не. Хайде да говорим за нещо друго.
— Извинявай. Просто се тревожех за теб, това е всичко.
— Защо се тревожиш за мен?
— Защото непрекъснато си ми в ума. А ти изобщо мислиш ли си за мен?
Взираме се в екрана и не виждаме нищо.
— През цялото време — казва тя и сърцето ми спира.
На екрана едно момче и едно момиче изведнъж започват да разкъсват дрехите си. Падат на леглото, около тях хвърчат възглавници и бельо. Вкопчват се страстно един в друг и леглото започва да се тресе. Докато те се любят, Кели провира ръка под моята и се притиска към мен.