Той ми разказва няколко бойни случки за да демонстрира колко много пари е спечелил, после отиваме в малка стаичка без прозорци. По стелажите покрай стените са подредени еднакви кашони. Джаксън посочва три от тях и се надвесва над мен.
— Ето как работят — почуква той по кашона, сякаш вътре се крият невероятни тайни. — Молбата пристига и бива връчена на някакъв дребен чиновник. Хората в този отдел са най-слабо квалифицираните нископлатени служители във всяка застрахователна компания. Блясъкът и парите са в отдел „Инвестиции“. Та значи човечецът поглежда искането и моментално започва да пише отказ. После го изпраща на застрахованото лице. Сигурен съм, че и вие сте получили такова писмо. После чиновникът изисква медицинска справка за последните пет години и започва подробно да я изучава. Застрахованият получава ново писмо от отдел „Обезщетения“, в което се казва: „Искането се отхвърля за момента. Предстои ново разглеждане.“ Тук вече става забавно. Чиновникът от отдел „Обезщетения“ изпраща папката в отдел „Гаранции“, които пък им връщат топката с паметна записка, гласяща нещо от рода на: „Не изплащайте обезщетението, докато не получите потвърждение от нас.“ Размяната на информация и записки между отделите продължава, документацията расте, оспорват се точки и подточки в полицата. Накрая между двата отдела избухва война. Имай предвид, че макар да работят за една компания и в една сграда, тия хора почти не се познават. Нито пък знаят какво правят другите. И това е съзнателно. А в същото време твоят клиент си седи у дома и получава разни писма от разни отдели. Повечето хора в крайна сметка се отказват и точно на това разчитат застрахователите. Само един от двайсет и пет потърпевши се обръща към адвокат.
Спомням си някои части от документи и показания и изведнъж всичко си идва на мястото.
— Как може да се докаже това? — питам аз.
— Всичко е тук — потупва кашона Джаксън. — Повечето неща няма да ти трябват, но аз имам инструкциите за работа.
— И аз ги имам.
— Заповядай, прегледай тия документи. Подредени са безупречно. Имам чудесен помощник. Всъщност двама.
Да, ама аз, Руди Бейлър, си имам чудесен адвоконсулт за партньор.
Той излиза и аз посягам направо към подвързаните в тъмнозелено инструкции за работа на различните отдели. На пръв поглед изглеждат също като ония, с които вече разполагам. Процедурите са разделени на глави. В началото има общи указания, в края — речник на специалните термини. Обикновен учебник и нищо повече.
Изведнъж забелязвам нещо различно. В края на Инструкцията за отдел „Обезщетения“ има глава „U“. В моя екземпляр няма. Прочитам я внимателно и загадката се изяснява. В инструкцията за другия отдел също има такава глава. Тя се занимава с другата половина от операцията. Всичко е точно както го описа Купър Джаксън. Четени заедно, инструкциите посочват как точно всеки отдел да откаже изплащането на обезщетение, за момента, естествено, и да препрати папката в другия отдел с указание да не плаща, преди да получи уведомление за това.
Което никога не идва. Нито един от отделите не може да плати, преди другият да му нареди.
И в двете инструкции се съдържат безброй указания как да се документира всяка стъпка, та ако един ден се наложи, да има с какво да докажат колко труд е бил положен, преди да се отхвърли искът.
В моите екземпляри няма такива глави. Махнали са ги, преди да ми ги дадат. Тия мошеници от Кливланд, а може би и мемфиските им адвокати, съзнателно са укрили глава „U“ от мен. А това е, меко казано, потресаващо разкритие.
Първоначалният шок бързо преминава и аз неволно се хиля най-глупашки при мисълта как измъквам точно тези глави и ги размахвам пред съдебните заседатели.
Купър обича да пие водка, но само след шест вечерта. Кани ме да му правя компания. Държи бутилката в малкия хладилник в шкафа и я пие чиста, без лед или вода. По неговия пример отпивам две глътки и усещам как всичко в мен пламва.
Той изпразва до дъно първата чашка.
— Сигурен съм, че имаш резултатите от разследванията за дейността на компанията, правени от различни щатски агенции.
Чувствам се пълен невежа. Няма смисъл да лъжа.
— Честно казано, не.
— Трябва да ги погледнеш. Докладвах за нередности на министъра на правосъдието на Южна Каролина, който ми е състудент, и сега те я разследват. И в Джорджия също. И главният застрахователен инспектор на Флорида също е започнал официално разследване. Тия хора май нещо изведнъж спряха да плащат.
Преди няколко месеца, докато още бях студент, Макс Лойбърг беше споменал възможността за подаване на оплакване на равнище на щатска администрация. Каза също, че едва ли ще свърши работа, защото застрахователната индустрия поддържа невероятно добри отношения с ония, които трябва да я контролират.