— Дано да имате основателна причина — озъбва се той на Дръмонд.
— Със съдебните заседатели е бил установен контакт — упорства Дръмонд.
— Откъде знаете?
— Не мога да ви кажа. Но го знам със сигурност.
— Не си играй игрички с мен, Лио. Искам доказателства.
— Не мога да ви кажа нищо, ваша светлост, без да разкрия източниците си. Това е поверителна информация.
— Глупости! Кажи ми на мен.
— Казвам истината, ваша светлост.
— Обвинявате ли ме? — питам аз.
— Да.
— Вие сте откачили.
— Държиш се като някой луд, Лио — заявява негова светлост.
— Мисля, че мога да го докажа.
— Как?
— Нека да продължа да разпитвам бъдещите заседатели. Истината ще излезе на бял свят.
— Но те не реагират.
— Аз току-що започвам.
Киплър се поколебава за миг. Когато процесът свърши, ще му кажа истината.
— Бих желал да се обърна към заседателите един по един — продължава Дръмонд. Обикновено така не се прави, но съдията може да разреши.
— Ти какво ще кажеш, Руди?
— Не възразявам. — Лично аз нямам търпение Дръмонд да почне тормоз над ония, с които уж говорихме. — Нямам какво да крия.
Двама от глупаците отзад се покашлят.
— Добре тогава. Сам си копаеш гроба, Лио. Но гледай да не минаваш границата.
— Какво правихте там? — пита ме Дот.
— Адвокатски работи — прошепвам аз. Дръмонд вече е застанал пред ложата. Заседателите го гледат подозрително.
— И така, както вече споменах, за нас е много важно да ни кажете дали някой не ви е потърсил по повод това дело и не е разговарял с вас. Моля вдигнете ръка, ако има такова нещо. — Държи се като даскал с първокласници.
Не виждам вдигната ръка.
— Ако някоя от страните по едно дело установи контакт, директен или не, със съдебен заседател, това е много сериозно нарушение. Последствията и за двамата могат да бъдат твърде тежки. — Звучи прекалено заплашително.
Никой не вдига ръка. Никой не помръдва. Хората почват да се ядосват.
Дръмонд пристъпва от крак на крак, потърква брадичка и се вторачва в Били Портър.
— Мистър Портър — проехтява плътния му глас. Били зяпва от изненада, скача и кимва. Бузите му бавно поруменяват.
— Ще ви задам конкретен въпрос, мистър Портър. И ще ви бъда благодарен, ако получа честен отговор.
— Задайте честен въпрос и ще получите честен отговор — отвръща ядосано Портър.
Това момче бързо се пали. Откровено казано, не бих се захващал с него. Дръмонд се стъписва за миг, после продължава.
— И така, мистър Портър, говорихте ли снощи по телефона с мистър Руди Бейлър?
Аз се изправям, разпервам ръце и се взирам недоумяващо в Дръмонд. Напълно съм невинен, а той си е изгубил ума. Мълча.
— Не, по дяволите — отвръща Портър и почервенява още повече.
— Дръмонд стисва с две ръце парапета на махагоновата преграда. Били Портър седи на първия ред, само на метър и половина от нея.
— Сигурен ли сте, мистър Портър?
— Разбира се, че съм сигурен!
— Аз пък мисля, че сте разговаряли — изгубва контрол над себе си Дръмонд.
Преди да мога да възразя или Киплър да се намеси, мистър Били Портър скача от мястото си и се хвърля върху великия Лио Ф. Дръмонд.
— Я не ме изкарвай лъжец, копеле такова! — изкрещява Портър и сграбчва Дръмонд за гърлото. Дръмонд пада върху преградата, обутите в скъпи мокасини с пискюлчета крака щръкват във въздуха. Жени пищят. Съдебни заседатели скачат на крака. Портър е върху Дръмонд. Моят колега опитва да се бори, рита, маха с юмруци.
Т. Пиърс Морхаус и М. Алек Плънк младши се включват първи в мелето. Другите са след тях. Намесва се и охраната. Двама от съдебните заседатели също помагат при разтърваването.
Седя си на столчето и се наслаждавам на побоя. Киплър стига до мястото на произшествието в момента, когато успяват да издърпат Портър и Дръмонд се изправя на крака. Биещите се са разтървани. Под втората пейка намират едната мокасина и я връщат на Лио, който се изчетква внимателно, държейки под око Портър. Разяреният гражданин бързо се успокоява.
Консултантите на защитата са шокирани. Компютърните модели отиват по дяволите. Теориите им отиват по дяволите. В момента знанията им са напълно безполезни.
След кратка почивка Дръмонд прави формално предложение да бъдат отхвърлени всички кандидати. Цялата група. Киплър отказва.
Били Портър е освободен от задължението да стане съдебен заседател и напуска възмутено залата. Струва ми се, че не е приключил с Дръмонд. Дано го изчака отвън да си довърши тупаника.
Целият следобед прекарваме в кабинета на съдията. Уточняваме дванайсетте съдебни заседатели. Дръмонд и бандата му твърдо се възпротивяват на всички имена, които сме споменали с Дек по телефона снощи. Убедени са, че по някакъв начин сме се добрали до тези хорица и сме ги убедили да си траят. Толкова са огорчени, че не искат да ме погледнат.