— Нямам нищо против — казвам аз и съм сигурен, че вбесявам Дръмонд.
— Да — заявява той.
Киплър записва нещо в бележника си.
— Благодаря ви. И тъй, има ли нещо друго, преди да започнем? Какво ще кажете за едно споразумение?
— Ваша светлост — изричам твърдо. Отдавна съм си планирал този отговор. — От името на клиентката си бих искал да предложа извънсъдебно споразумение срещу милион и двеста хиляди.
Адвокатите на ответниците са тренирани да изразяват смайване и почуда при всеки намек за споразумение от адвокатите на ищците, тъй че думите ми се посрещат с очакваното клатене на глави и покашляне, та дори и с леко хихикане някъде зад мен, където са се скупчили застрахователните креатури.
— Няма ли да ви приседне? — кисело подмята Дръмонд.
Убеждавам се, че Лио започва да губи самообладание. В началото се държеше като истински джентълмен, спазваше добрите маниери както в съдебната зала, тъй и извън нея. А сега реагира хлапашки.
— Имате ли контраоферта, мистър Дръмонд? — пита Киплър.
— Нашето предложение възлиза на двеста хиляди и точка.
— Много добре. Ами тогава да започваме. Всяка страна има право на петнайсет минути изявление, но, разбира се, не е задължително да ги използвате докрай.
Десетки пъти съм репетирал речта си по часовник и съм я свел до шест минути и половина. Въвеждат съдебните заседатели, негова светлост ги поздравява с добре дошли, дава им няколко указания и ми прехвърля топката.
Ако често правя всичко това, може би ще развия актьорски дарби. Ама иска време. Сега само гледам да мине и да се свърши. Държа в ръка бележника си, поглеждам го веднъж-дваж и започвам да описвам делото. Застанал съм до подиума и се надявам, че на вид го докарвам на адвокат с новото си сиво костюмче. Фактите говорят толкова убедително в моя полза, че няма какво да ги разкрасявам.
Имало е полица, седмичните вноски са се плащали навреме, застраховката е включвала Дони Рей, той се е разболял и после са го прецакали. Ясно защо е умрял. Вие, заседателите, ще се запознаете с Дони Рей, но единствено чрез видеокасета. Той е мъртъв. Делото цели не само обезщетението, което „Грейт Бенефит“ е била длъжна да изплати навремето, но и наказание за извършеното престъпление. Това е много богата компания, която си е натрупала парите, събирайки застрахователните вноски, без да помага на хората. Когато всички свидетели бъдат разпитани, аз отново ще се изправя пред вас, съдебните заседатели, да пледирам за една огромна сума, с която да накажем „Грейт Бенефит“.
Страшно е важно да им пусна мухата още сега. Искам да знаят, че се борим за големи мангизи и че „Грейт Бенефит“ заслужава възмездие.
Встъпителното ми изявление минава гладко. Не заеквам, не треперя, не предизвиквам възражения от страна на Дръмонд. Предвиждам, че през по-голямата част от процеса Лио няма да си отлепи задника от стола. Не иска Киплър да го засича — не и пред тези съдебни заседатели.
Сядам си на мястото до Дот. Самички сме на дългата маса.
Дръмонд самоуверено се отправя към ложата с копие от полицата в ръце. Отпочва театрално:
— Това е полицата, закупена от мистър и мисис Блек — казва той и я вдига, за да видят всички. — В нея никъде не се споменава, че „Грейт Бенефит“ трябва да плаща за трансплантации. — После млъква, изчаквайки последното да се запечата в главите на слушателите му. Съдебните заседатели не го харесват, но това привлича вниманието им. — Тази полица струва осемнайсет долара седмично, не включва присаждане на костен мозък, но въпреки това ищците са очаквали клиентът ми да заплати двеста хиляди долара за… познайте какво. Именно за такава трансплантация. Клиентът ми е отказал, но не от злонамереност към Дони Рей Блек. Тук не става въпрос за живот и смърт, а за това какво покрива застраховката. — Размахва полицата драматично, което си оказва своя ефект. — Не само че искат двестате хиляди долара, които не им се полагат, но освен това съдят клиента ми за десет милиона допълнително обезщетение. Наричат го наказателно обезщетение. Аз го наричам абсурд. Наричам го алчност.
Това попада в целта, но си носи рисковете. Полицата изрично изключва трансплантациите на цял списък от органи, но в нея не се споменава нищо за костен мозък. Съставящите списъка са сгафили с този пропуск. Новият им стандартен договор, който ми даде Макс Лойбърг, съдържа текст и за костния мозък.
Стратегията на защитата става ясна. Вместо да е по-нисък от тревата и да признае, че някакви незнайни некадърници, каквито ги има във всяка огромна компания, са направили грешка, Дръмонд ще контрира всичко. Ще твърди, че трансплантациите на костен мозък са много ненадеждни и че това не е общоприетият начин за лекуване на остра левкемия.