— Не съм мислила за тия работи, когато я купувах. Просто исках пълна застраховка.
Тук Дръмонд печели леко преимущество, но се надявам заседателите скоро да го забравят.
— Защо искате да осъдите „Грейт Бенефит“ за десет милиона долара? — пита той. Зададен в началото на процеса, този въпрос може да доведе до пагубни резултати, защото ищецът излиза алчен. При съдебните дела размерът на исканото обезщетение често изглежда като някаква цифра, която адвокатът си изсмуква от пръстите без намесата на клиентите. Аз, естествено, съм питал Дот, за колко иска да ги съди.
Знаех си обаче, че въпросът предстои, защото съм чел протоколи от минали процеси на Дръмонд. Дот е готова.
— За десет милиона ли? — учудва се тя.
— Именно, мисис Блек. Завели сте дело за десет милиона долара.
— Само за толкова ли? — пита Дот.
— Моля?
— Мислех, че са повече.
— Нима?
— Аха. Вашият клиент има милиарди, а съсипа сина ми. Ей богу, исках да ги съдя за много повече.
На Дръмонд явно му прималява, но продължава да се усмихва, което си е страхотен талант. Но вместо да се измъкне с безобиден въпрос или просто да си кротне на мястото, той прави една последна грешка с Дот Блек. Отново я атакува с един от своите шокови въпроси.
— Да речем, че съдебните заседатели ви дадат десет милиона, какво ще правите с тия пари?
Представяте ли си ей тъй да ви изтресат подобен въпрос на открито съдебно заседание? Но Дот си знае урока.
— Ще ги дам за борба с левкемията. До последния цент. На мен не ми трябват смрадливите им пари.
— Благодаря — казва Дръмонд и бързо-бързо стига до масата си.
Двама съдебни заседатели направо се подхилкват, докато Дот напуска свидетелското място и се връща при мен. Дръмонд ми се вижда пребледнял.
— Как бях? — пита шепнешком тя.
— Върховна, Дот — прошепвам и аз.
— Припуши ми се.
— След малко ще дадат почивка.
Призовавам Рон Блек. Той също е получил от мен сценарий и разпитът му трае има-няма половин час. От него искаме само да потвърди, че са му направили изследвания, които са установили идеално съответствие с брата близнак, и че той във всеки един момент е бил готов да стане донор. Дръмонд няма въпроси към него. Наближава единайсет и Киплър обявява десетминутна почивка.
Дот хуква към тоалетната да се потули в някоя кабина и да пуши. Предупредих я, че не бива да го прави пред съдебните заседатели. Двамата с Дек се залепяме един до друг на масата и сравняваме бележките си. По време на заседанието той седи зад мен и наблюдава заседателите. Отказите им приковали вниманието. А обидното писмо ги вбесило.
Разпалвай гнева им, съветва ме той. Дръж ги сърдити. Съдебните заседатели гласуват за наказателни обезщетения, когато са ядосани.
Заставайки на свидетелското място, доктор Уолтър Корд демонстрира внушителната си осанка. Носи карирано сако, тъмни панталони и червена вратовръзка. Няма съмнение, че е преуспяващ млад лекар. Той е от Мемфис, където завършил гимназия, после учил в колежа Вандербилт, а докторската му диплома е от Дюк. С прекрасни препоръки. Изчитам автобиографията му и преспокойно го Квалифицирам като вещо лице в областта на онкологията. Подавам му медицинската книжка на Дони Рей и той чудесно резюмира лечението му пред съдебните заседатели. Където е възможно, използва прости думи и бързо превежда на човешки език медицинската терминология. Той е лекар и е научен да мрази съдебните зали, но се държи спокойно и не се стяга от хората в ложата.
— Доктор Корд, бихте ли обяснили болестта на съдебните заседатели? — питам аз.
— Разбира се. Острата миелоцитна левкемия е болест, която поразява две възрастови групи, първата — млади хора между двайсет и трийсет години и втората — старци, обикновено над седемдесет. Бялата раса е по-предразположена към тази болест от останалите и по незнайна причина тя е по-често срещана при хора от еврейски произход. При мъжете е по-разпространена, отколкото при жените. В повечето случаи причините са неясни. Тялото произвежда кръвта си в костния мозък и именно там се развива болестта. Белите кръвни телца, които играят защитна роля срещу инфекциите, при остра левкемия се израждат и се увеличават стократно спрямо нормалното им количество в кръвната картина. Когато това се случи, червените кръвни телца намаляват и болният става блед, немощен и анемичен. С неконтролируемото си увеличаване белите кръвни телца потискат нормалното произвеждане на кръвните плочки, които са третият тип клетки в костния мозък. Това предизвиква кръвоизливи, забавено съсирване и главоболие. Когато Дони Рей дойде за пръв път в кабинета ми, той се оплака от световъртеж, задух, немощност и симптоми на грип и треска.