Докато всички ме наблюдават, измъквам копието от инструкцията, дадено ми от Купър Джаксън, и го оставям на масата си. Цялата зала се е вторачила в мен. Поглеждам към Киплър — той явно адски се забавлява от всичко това.
— На глава „U“, мистър Лъфкин. Отгърнете по-назад и я намерете. Искам да поговорим за нея.
Той наистина взема книжката и отново я прелиства. В този важен момент съм сигурен, че е готов децата, си да продаде, та да стане чудо и вътре да се появи една хубавичка, прегледна глава „U“.
Ама не става.
— При мен няма глава „U“ — казва той унило и почти нечленоразделно.
— Моля? — питам на висок глас. — Не ви чух.
— Амиии… Тук няма глава „U“.
Той е абсолютно смаян, но не от факта, че главата липсва, а задето са го хванали на тясно. Взира се с безумен поглед в Дръмонд и Ъндърхол, сякаш трябва да направят нещо, например да кажат „Времето ви изтече“.
Лио Ф. Дръмонд си няма представа какъв номер му е изиграл клиентът. Орязали са инструкцията, без да предупредят адвоката си! Той започва да шепти нещо на Морхаус. Какво става, по дяволите?
Изигравам страхотна сценка, приближавайки към свидетеля с другия екземпляр. Той прилича досущ на онзи в ръцете му. На заглавната страница е изписана същата дата: 1 януари 1991 г. И двата са еднакви, освен че единият съдържа заключителната глава „U“, а пък другият — не.
— Познато ли ви е това, мистър Лъфкин? — питам аз, подавайки му екземпляра на Джаксън и вземайки моя.
— Да.
— Е, и какво е то?
— Копие от Инструкцията за обезщетенията.
— Има ли в него глава „U“?
Той прехвърля страниците, после кима.
— Какво означаваше това, мистър Лъфкин? Поклащането на глава няма как да се запише в протокола.
— Тук се съдържа глава „U“.
— Благодаря. А сега, лично ли извадихте глава „U“ от моя екземпляр, или накарахте някой друг да го стори?
Той кротко оставя инструкцията на парапета пред себе си и хладнокръвно скръства ръце. Вторачва се в една точка на пода помежду ни и мълчи. Секундите се търкалят всички чакат отговора.
— Отговорете на въпроса — излайва Киплър отгоре.
— Не зная кой я е извадил.
— Но е извадена, нали? — питам аз.
— Очевидно.
— Значи признавате, че „Грейт Бенефит“ е окастрила един документ?
— Нищо не признавам. Сигурен съм, че е било недоглеждане.
— Недоглеждане ли? Хайде малко по-сериозно, мистър Лъфкин. Не е ли вярно, че някой от „Грейт Бенефит“ нарочно е извадил глава „U“ от моя екземпляр на инструкцията.
— Не зная. Аз, ами… случило се е по грешка, предполагам. Нали разбирате…
Запътвам се към масата си, без да търся нещо конкретно. Искам той да повиси тук още малко, та съдебните заседатели да го намразят достатъчно. Лъфкин се взира тъпо в пода, сломен, съкрушен, готов да е навсякъде другаде, само не и тук.
Уверено се отправям към масата на защитата и подавам на Дръмонд копие от глава „U“. Отправям му двайсет и четирикаратова гадна усмивчица, после едничка на Морхаус. Сетне подавам копие и на Киплър. Не бързам излишно, тъй че съдебните заседатели да могат да ни наблюдават и да очакват все по-нетърпеливо развръзката.
— Добре тогава, мистър Лъфкин, хайде да поговорим за мистериозната глава „U“. Нека да я разясним на съдебните заседатели. Бихте ли я погледнали?
Той взима инструкцията и разлиства страниците.
— Влязла е в действие от първи януари, деветдесет и първа, вярно ли е?
— Да.
— Вие ли я съставихте?
— Не.
Има си хас!
— Добре, а кой?
Отново подозрително мълчание, докато обмисля трескаво подходяща лъжа.
— Не съм сигурен — казва той.
— Не сте сигурен ли? Но нима току-що не заявихте, че това е било част от вашите служебни задължения.
Той отново изучава пода с надежда, че ще се изпаря.
— Хубаво — казвам аз. — Дайте да прескочим първи и втори параграф и да прочетем третия.
Третият параграф указва, че завеждащите исканията трябва незабавно да отхвърлят всяка молба, до три дни от получаването й. Без изключение. Всяка молба. Параграф четвърти позволява преразглеждане на някои молби и предписва отговорите, необходими да се подчертае, че едно искане трябва да е за ниско обезщетение и да е напълно мотивирано, за да може да се изплати. Пети параграф разпорежда всички молби за обезщетение над пет хиляди долара да се прехвърлят на отдел „Гаранции“, като същевременно се изпраща отказ, подлежащ, разбира се, на преразглеждане от „Гаранции“.
И тъй нататък. Карам Лъфкин да чете едно-друго от своята инструкция, сетне го тормозя с въпроси, на които не може да отговори. Използвам постоянно думата „план“, особено след като Дръмонд прави възражение, а Киплър го отхвърля. Единайсети параграф съдържа същински речник на тайните кодове, които завеждащите трябва да отбележат в досието, за да намекнат на колегите си, че застрахованият много се бунтува. Явно, че схемата е: ако мине, мине. Щом някой клиент заплаши с адвокати и съдебни дела, молбата тутакси се преразглежда от по-висша инстанция във фирмата. Но ако клиентът не вдига пара, отказът минава.