Това сега е нещо подобно. Мислили са, предполагам, че могат да цъфнат тук тая сутрин, да ми хвърлят седемдесет страници информация, повечето нищо незначеща, и толкоз.
— Трудно е да се каже, наистина — изрича той едва чуто. — Е, ако имах малко време…
— Два месеца имахте — виква Киплър, а микрофонът му работи безотказно. Тонът и силата на думите му са стряскащи. — А сега отговорете на въпроса.
Червеите на масата на защитата вече се гърчат.
— Искам да узная три неща, мистър Лъфкин — казвам аз. — Броят на съществуващите полици, броят на исканията по тези полици и броят на отказите. Всичкото това за деветдесет и първа. Моля.
Пак шумолят страници.
— Ако си спомням правилно, имали сме някъде от порядъка на деветдесет и седем хиляди полици.
— Не можете ли да си погледнете цифрите ей там вътре и да ни кажете по-точно?
Явно не може. Преструва се, че е толкова задълбочен в данните, та няма как да отговори на въпроса ми.
— И вие сте вицепрезидент, отговарящ за този отдел? — подметвам с насмешка аз.
— Точно така — отвръща той.
— Да ви попитам следното, мистър Лъфкин. Доколкото ви е известно, съдържа ли се исканата от мен информация в тази разпечатка?
— Да.
— Значи е въпрос само да се открие.
— Ако млъкнете за малко, ще я открия — изръмжава той като ранено животно и по този начин се нанизва жестоко.
— От мен не се иска да мълча, мистър Лъфкин.
Дръмонд се надига и умолително разперва ръце.
— Ваша светлост, за бога, свидетелят се опитва да намери информацията.
— Свидетелят, мистър Дръмонд, е имал два месеца за тази цел. Той е вицепрезидентът, отговарящ за исканията за изплащане на обезщетение и със сигурност може да разчита цифри. Отхвърля се.
— Забравете разпечатката за секунда, мистър Лъфкин — казвам аз. — Какво е средногодишното съотношение между полиците и молбите за обезщетение? Просто кажете един процент.
— Завеждаме молби от порядъка на 8–10 процента спрямо броя на полиците.
— А какъв е процентът на молбите, които в крайна сметка получават отказ?
— Около десет процента се отхвърлят — казва той. Макар че изведнъж започна да намира отговори, никак не му е драго да ги споделя.
— Какъв е средният размер на едно искане, все едно дали се изплаща, или отхвърля?
Следва продължително мълчание, той мисли. Смятам, че е вдигнал бялото знаме. Просто мечтае да се свърши, да напусне тая зала и изобщо Мемфис.
— Средно около пет хиляди долара, там някъде.
— Но има искания само за по неколкостотин, вярно ли е?
— Да.
— А други са за стотици хиляди, нали така?
— Да.
— Значи е трудно да се изчисли средният размер, прав ли съм?
— Да.
— И тъй, тези средни цифри и проценти, които току-що ни съобщихте, типични ли са те за целия застрахователен бранш или се отнасят само за „Грейт Бенефит“?
— Не мога да обобщавам за целия бранш.
— С една дума, не знаете.
— Не съм казал такова нещо.
— Тогава знаете, така ли? Ами значи отговорете на въпроса.
Раменете му поувисват. Човекът просто иска да излезе от тази зала.
— Бих казал, че навсякъде е почти едно и също.
— Благодаря ви. — Тук млъквам за по-ефектно. Преглеждам бележките си за секунда-две и намигам на Дек, който се изнизва от залата. — Само още няколко въпроса, мистър Лъфкин. Вие ли посъветвахте Джаки Леманчик, че трябва да напусне?
— Не.
— А как бихте оценили нейната работа?
— Средна.
— Знаете ли защо е била свалена от поста старши инспектор?
— Доколкото си спомням, беше нещо, свързано с уменията й да ръководи хората.
— Получила ли е някаква компенсация при прекратяване на договора?
— Не. Тя сама напусна.
— Без никакви компенсации?
— Да.
— Благодаря ви. Ваша светлост, приключих с този свидетел.
Дръмонд може да избира между две неща. Или да използва Лъфкин като свидетел сега, без въвеждащи въпроси, или да си го запази за по-късно. Ще е невъзможно да вдигне на крака човечеца и не се съмнявам, че предпочита в момента да не го гледа повече пред очите си.
— Ваша светлост, ще оставим мистър Лъфкин за по-нататък — казва Дръмонд. И нищо чудно. Съдебните заседатели тъй и няма вече да му видят очите.
— Добре. Повикайте следващия си свидетел, мистър Бейлър.
И аз извиквам с пълно гърло:
— Приставът да доведе Джаки Леманчик.
Светкавично се обръщам да видя реакцията на Ъндърхол и Олди. Шептят си нещо, но замръзват, щом чуват името й. Облещват очи и зяпват. Тотална изненада.