Горкият Лъфкин е по средата на пътеката, когато новината го застига. Спира и изстива. Мята смутен поглед към масата на защитата, после още по-чевръсто завързва към двойната врата.
Докато свитата му се суети наоколо, Дръмонд скача на крака.
— Ваша светлост, можем ли да сондираме мнение с вас насаме?
Киплър ни маха да приближим и побутва настрани микрофона. Опонентът ми иска да покаже, че съм го извадил от кожата. Сигурно съм го шокирал, но нали няма как да крещи… Още малко, и ще му изгорят бушоните.
— Ваша светлост, това е пълна изненада — просъсква той. Важно е съдебните заседатели да не чуят думите му и да не забележат стъписването.
— Защо? — питам аз самодоволно. — Тя е включена като евентуален свидетел за предварителните заседания.
— В правото си сме да получим уведомление. Кога я открихте?
— Не знаех, че се е изгубила.
— Питат ви честно и почтено, мистър Бейлър — казва негова светлост и за пръв път в историята ме стрелва навъсено. Поглеждам и двамата с невинни очи, които говорят: „Ей, аз съм просто един новак, дайте ми шанс бе.“
— Включена е в предварителния съдебен ред — настоявам аз. Честно казано, и тримата знаем, че, тъй или иначе, ще свидетелства. Може би е трябвало вчера да уведомя съда за появата й в града, но, ей богу, това ми е първи процес.
Тя влиза в залата, предвождана от Дек. Ъндърхол и Олди отказват да я погледнат. Петимата дървеняци от „Брилянтин“ следят всяка нейна стъпка. Сякаш се е преобразила. Синя рокля се спуска свободно върху тъничкото й тяло и стига точно до коляното. Лицето й изглежда съвсем различно от снощи, много по-хубаво. Тя се заклева, сяда на свидетелския стол, стрелва с ненавистен поглед момчетата от „Грейт Бенефит“ и е готова за показания.
Чудя се дали е спала с Ъндърхол и Олди. Снощи спомена Лъфкин и никой друг, но знам, че си спести някои исторически данни.
Бързо преминаваме през задължителните въпроси и се подготвяме за сразяващия удар.
— Колко време работихте в „Грейт Бенефит“?
— Шест години.
— И кога се прекрати договорът ви?
— На трети октомври.
— Как беше прекратен?
— Уволниха ме.
— Не напуснахте ли доброволно?
— Не. Бях уволнена.
— Кой ви уволни?
— Беше заговор. Еверет Лъфкин, Кърмит Олди, Джак Ъндърхол и някои други. — Тя кимва към виновниците и всички вратове се извиват към момчетата от „Грейт Бенефит“.
Приближавам към свидетелката и й подавам копие от нейната молба за напускане.
— Познато ли ви е това? — питам аз.
— Това е молба, която написах на машина и подписах — казва тя.
— В нея се заявява, че напускате по лични причини.
— Молбата не отразява истината. Бях уволнена, защото съм свързана със случая на Дони Рей Блек и защото бях призована да дам показания на пети октомври. Уволниха ме, за да може компанията да твърди, че вече не работя там.
— Кой ви накара да напишете тази молба?
— Същите хора. Беше си заговор.
— Бихте ли обяснили по-подробно?
За пръв път вдига очи към съдебните заседатели; те всички я гледат. Тя преглъща мъчително и започва:
— В събота, преди определената за показания дата, ме помолиха да отида в офиса. Там ме чакаше Джак Ъндърхол, човекът в сивия костюм ей там. Той е един от юристите на фирмата. Каза ми, че трябва да напусна моментално и че мога да избирам между две неща: или да го нарека „уволнение“ и да си тръгна без нищо, или да напиша молба за доброволно напускане и компанията да ми брои десет хиляди долара, за да си мълча. Трябвало да реша веднага, в негово присъствие.
Снощи успя да говори за тези неща без емоции, но в съда е по-различно. Хапе устни, бори се със себе си минута-две, но после е готова да продължи.
— Гледам двете си деца сама и имам големи разходи. Нямах избор. Изведнъж се оказвах на улицата. Написах молбата, взех парите и подписах споразумение да не обсъждам с никого досиетата на моите клиенти.
— Включително и досието на Блек?
— Най-вече досието на Блек.
— Но щом сте взели парите и сте подписали споразумението, защо тогава сте тук?
— След като преодолях шока, говорих с един адвокат. Много добър адвокат. Той ме увери, че подписаното споразумение е незаконно.
— Имате ли копие от него?
— Не. Мистър Ъндърхол не ми позволи да задържа копие. Но може да го поискате от него. Сигурна съм, че пази оригинала.
Обръщам се бавно-бавно и се вторачвам в Джак Ъндърхол, както правят и всички останали в залата. Връзките на обувките му изведнъж са станали център на неговия живот и той старателно ги стяга, сякаш показанията не стигат до ушите му.
Поглеждам Лио Дръмонд и за пръв път съзирам израз на пълно поражение. Разбира се, неговият клиент не му е казал за подкупа, нито за принудително подписаното споразумение.