Половин час Дръмонд и Пелрод следват добре отрепетиран сценарий — нови изумителни разработки на отдела, нови героични усилия на „Грейт Бенефит“ да обслужва честно и почтено клиентите си, нови прозевки в ложата.
Съдията Киплър решава да се намеси. Прекъсва скучната игричка на въпроси и отговори:
— Господин адвокат, може ли да минем по-нататък?
Дръмонд се прави на шокиран и наранен.
— Но, ваша светлост, имам право да разпитам подробно този свидетел!
— Разбира се. Но онова, което той каза досега, вече е познато на съдебните заседатели. Просто повтаря същото.
Дръмонд направо недоумява. Понечва, доста неуспешно, да изкара, че съдията се заяжда с него.
— Не си спомням да сте подканяли ищеца да побърза.
Не трябваше да го казва. Опитва се да удължи словесната схватка, само че не си е избрал подходящия съдия.
— То е, понеже съдебните заседатели не заспиват, докато мистър Бейлър води разпита, мистър Дръмонд. А сега побързайте.
Прихването на мисис Хардауей и хихикането, което последва, очевидно са поотпуснали съдебните заседатели. Сега са по-оживени, готови отново да се веселят за сметка на защитата.
Дръмонд се вторачва гневно в Киплър — все едно иска да обсъдят това по-късно и да си изяснят някои работи. Връщаме се към Пелрод, който прилича на жабок с притворени очи, килнал глава настрани. Допуснати са грешки, признава Пелрод в бледо усилие за разкаяние, но не толкова съществени. И, ако искате, вярвайте, но повечето от тези грешки са благодарение на Джаки Леманчик, млада жена с доста лични проблеми.
Връщаме се за момент към искането на семейство Блек и Пелрод коментира някои по-малко компрометиращи документи. Не се и докосва до отказите и вместо това надълго и нашироко се занимава с разни хартийки, които нито са особено важни, нито имат някаква връзка със случая.
— Мистър Дръмонд — сухо го прекъсва Киплър, — помолих ви да продължите нататък. Тези документи ще бъдат на разположение на съдебните заседатели. Другите ви свидетели вече дадоха показания по същите въпроси. Хайде, по-живо.
Дръмонд явно е оскърбен. Един несправедлив съдия го поучава и се заяжда с него. Трябва му време да се овладее. Но в момента не е на нужната висота.
Решават да опитат нова стратегия за инструкцията. Пелрод казва, че това е само някаква си брошурка. Лично той не я е поглеждал от години. Постоянно я променят — толкова често, че повечето дългогодишни служители не й обръщат внимание. Дръмонд му показва глава „U“ — и излиза, че мошеникът му с мошеник никога досега не я е виждал дори! Нищо не му говори. Нито пък на многото му подчинени. Лично той не познава и един служител, дето да си прави труда да я поглежда.
Тогава как всъщност се процедира с исканията? Пелрод ни осведомява. С подсказване от Дръмонд той ни повежда по обичайните канали. Стъпка по стъпка, формуляр по формуляр, бележка по бележка. Гласът на Пелрод е монотонен и отегчава хората в ложата до смърт. Лестър Дейс, съдебен заседател номер осем, седнал на задната редица, клюмва и задрямва. Прозевки и натежали клепачи. Мъчат се да останат будни, ала напусто.
Това не минава незабелязано.
И да е съкрушен от неуспеха си да смае съдебните заседатели, Пелрод не го показва. Тонът му не се променя, нито пък маниерът. Завършва с обезпокоителни разкрития за Джаки Леманчик. Знаело се, че има проблеми с пиенето, на работа често лъхала на алкохол. Отсъствала най-често от всички служители. Ставала все по-безотговорна и уволнението й било неизбежно. Ами сексуалните й забежки?
Тук Пелрод и „Грейт Бенефит“ трябва да внимават, защото тази тема ще се обсъжда и друг път, в друга съдебна зала. Каквото и да се каже сега, ще бъде записано и съхранено за в бъдеще. Така че вместо да я представя като никаквица, дето ляга с когото й падне, Дръмонд мъдро прехвърля разговора на по-високо ниво.
— Наистина нямам представа за тия неща — казва Пелрод и отбелязва мъничка точка пред съдебните заседатели.
Продължават да ни утрепват времето и така почти до обяд, когато прехвърлят Пелрод на мен. Киплър иска да обяви обедна почивка, но го уверявам, че няма да отнеме много време. Съгласява се неохотно.
Започвам, като подавам на Пелрод копие от отказа, който е подписал и изпратил на Дот Блек. Това е четвъртият по ред отказ — въз основа на твърдението, че левкемията на Дони Рей била предшестващо обстоятелство. Поисквам да го прочете на съдебните заседатели и да потвърди, че е негов. Позволявам му да се опита да обясни защо го е изпратил, но, разбира се, няма как. Писмото е било нещо лично между Пелрод и Дот Блек и не е било предназначено да се чете от други и другаде — със сигурност не и в тази съдебна зала.