Приказва за някакъв формуляр, попълнен погрешно от Джаки, и за някакво недоразумение с мистър Крокит — е, добре де, допусната е грешка. Много съжалява за нея.
— Май е доста късничко да съжалявате, а? — питам го аз.
— Изглежда.
— Когато изпратихте това писмо, не предполагахте, че ще последват още четири отказа, нали?
— Не.
— Значи, то е писано с намерение да бъде окончателен отказ, прав ли съм?
В писмото пише „окончателен отказ“.
— Предполагам.
— Каква е причината за смъртта на Дони Рей Блек?
Той свива рамене и казва:
— Левкемия.
— А какво заболяване е предизвикало предявяването на искането за обезщетение?
— Левкемия.
— В това ваше писмо какво предшестващо обстоятелство споменавате?
— Грип.
— А кога Дони Рей е прекарал грип?
— Не мога да ви кажа точно.
— Да извадя досието, ако желаете, да проверим заедно.
— Не, няма нужда. — На всичко е готов, само и само да не се захващам с досието. — Май на петнайсет или на шестнайсет години…
— Значи, на петнайсет-шестнайсет години е прекарал грип, преди да бъде издадена полицата, но той не се споменава в молбата за закупуването й.
— Именно.
— А сега, мистър Пелрод, кажете с вашия богат опит, да сте срещали случай, в който прекаран грип да е предизвикал по някакъв начин появата на остра левкемия пет години по-късно?
Има само един отговор, но той просто не може да го даде.
— Мисля, че не съм.
— Това твърдо „не“ ли означава?
— Да.
— Излиза, че грипът не е имал нищо общо с левкемията, нали така?
— Да, така.
— Значи в писмото сте излъгали?
Разбира се, че е излъгал, а сега пак ще излъже, ако каже, че тогава не е лъгал. Заседателите ще го схванат. В капана е, но Дръмонд е имал време да поработи с него.
— Писмото беше грешка — казва Пелрод.
— Лъжа или грешка?
— Грешка.
— Грешка, спомогнала да бъде убит Дони Рей Блек?
— Възразявам! — изревава Дръмонд от мястото си.
Киплър се замисля за секунда. Очаквах възражението и очаквам да се приеме. Негова светлост обаче е решил друго.
— Отхвърля се. Отговорете на въпроса.
— Искам да повдигна постоянно възражение срещу насоката, която взема разпитът. — Дръмонд е побеснял.
— Отбелязвам си. Моля, отговорете на въпроса, мистър Пелрод.
— Беше грешка, само това мога да кажа.
— А не лъжа?
— Не.
— Ами показанията ви пред тези заседатели? С лъжи ли са пълни, или с грешки?
— Нито с едното, нито с другото.
Обръщам се, посочвам Дот Блек, после поглеждам свидетеля.
— Мистър Пелрод, като главен експерт, можете ли да погледнете мисис Блек право в очите и да й кажете, че искането на сина й е било справедливо преценено от вашата компания? Можете ли?
Той примигва, потръпва, мръщи се и поглежда Дръмонд за наставления. После кашля, приема обидено изражение и заявява:
— Едва ли може да ме принудите да направя подобно нещо.
— Благодаря. Нямам повече въпроси.
Свършил съм за по-малко от пет минути. Държа защитата в шах. Смятали са, че ще си прекараме целия ден само с Рейски, а утре — с Пелрод. Но аз няма да си губя времето с тия клоуни. Искам да стигна до съдебните заседатели.
Киплър обявява два часа обедна почивка. Дръпвам Лио настрани и му подавам списък с шестима допълнителни свидетели.
— Какво, по дяволите, е това? — пита той.
— Шестима лекари. Всичките са местни. Всички са онколози. До един са готови да дойдат и да свидетелстват на живо, ако изкараш онзи твой некадърник.
Уолтър Корд е бесен от стратегията на Дръмонд, която цели да изкара трансплантациите на костен мозък експериментални. Бъзнал е колегите и приятелите си и те са готови да се явят като свидетели.
— Той не е некадърник!
— Знаеш, че е. Пълен шарлатанин! Някакъв си перко от Ню Йорк или откъдето ще да е. Аз имам шест местни момчета тук. Я го докарай. Голям смях ще падне.
— Тези свидетели не са включени в предварителния списък. Това е нечестна изненада.
— Тези свидетели ще ви опровергаят. Добре де, бягай да се оплачеш на съдията.
Оставям го да виси до пейката, втренчен в моя списък.
След почивката — но преди Киплър да ни е призовал — си приказваме до моята маса с доктор Уолтър Корд и двама от колегите му. Зад масата на защитата, на предната редица, седи самичък доктор Милтън Джифи — шарлатанинът на Дръмонд. Докато адвокатите се подготвят за следобедното заседание, извиквам Дръмонд и го представям на колегите на Корд. Моментът е доста странен. Дръмонд очевидно е изнервен от присъствието им тук. Тримата заемат места на предната редица, зад мен. Петте момченца от „Брилянтин“ успяват само да зяпнат.