Влизат съдебните заседатели и Дръмонд извиква Джак Ъндърхол на свидетелското място. Той се заклева, сяда и се ухилва идиотски на съдебните заседатели. Вече от три дни го гледат, та не разбирам защо и как така Дръмонд си мисли, че ще му хванат вяра.
Целта му съвсем скоро лъсва наяве. Заради Джаки Леманчик било! Излъгала за онези десет хиляди в брой. Излъгала, че е подписала споразумение, защото такова няма. Излъгала за отказите. И че е спала с шефовете си — също. Че дори и за искането си за здравно обезщетение, което компанията уж била отхвърлила. Тонът на Ъндърхол отначало е мек и съчувствен, но скоро става рязък и обвинителен. Не е възможно такива ужасии да се говорят с усмивка, но той май гори от желание да я смаже.
Дръзка и опасна маневра. Фактът, че тоя мошеник обвинява някого в лъжа, е изпълнен с бляскава ирония. Решили са, че този процес е много по-важен от всяко следващо действие на Джаки. Дръмонд очевидно е склонен да рискува да настрои още по-зле съдебните заседатели с едничката цел да предизвика достатъчно съмнения, за да ми размъти водата. Сигурно си мисли, че няма какво да изгуби с тази доста гадничка атака към млада жена, която не е тук и не може да се защити.
Джаки работела много нехайно, разправя Ъндърхол. Пиела и не се разбирала с колегите си. Трябвало да се направи нещо. Предложили й възможност да подаде оставка, така че да остане с чисто досие. Нищо общо нямало с това, че трябва да даде показания, ама съвсем нищо общо със случая „Блек“.
Показанията му са забележително кратки. Искат бързо да мине и да замине, че да не стане някой гаф. Не мога да направя почти нищо, но се надявам, че съдебните заседатели го презират също толкова, колкото и аз. Той е юрист и не ми се ще много-много да споря с него.
— Мистър Ъндърхол, съставя ли вашата компания досиета на служителите си?
— Да.
— Джаки Леманчик имаше ли такова досие?
— Да.
— Носите ли го?
— Не, сър.
— Къде е то?
— В архивите, предполагам.
— В Кливланд ли?
— Да, в централния офис.
— Значи не можем да го прегледаме.
— Ама вижте какво, то не е у мен. Никой не ми е казал да го нося.
— То включва ли оценка на работата й и така нататък?
— Да.
— Ако даден служител получи порицание, понижение или пък го преместят на друга длъжност, ще влезе ли това в личното му досие?
— Да.
— Така ли стана с Джаки?
— Мисля, че да.
— Досието съдържа ли копие от нейната оставка?
— Да.
— Но трябва да приемем на доверие, че е така, прав ли съм?
— Не са ми казали да нося досието тук, мистър Бейлър.
Преглеждам бележките си. Прочиствам гърло.
— Мистър Ъндърхол, разполагате ли с копие от споразумението, подписано от Джаки, когато сте й дали парите, а тя ви е обещала никога да не проговори?
— Май нещо недочувате.
— Моля?
— Току-що казах, че такова споразумение няма.
— Искате да кажете, че изобщо не съществува?
Усърдно клати глава.
— И никога не е съществувало. Тя лъже.
Правя се на изненадан, после бавно приближавам към своята маса, цялата осеяна с разни документи. Намирам онова, което ми трябва, преглеждам го внимателно пред погледите на всички, после се връщам с него на подиума. Ъндърхол се вкаменява и впива обезумели очи в Дръмонд, който в момента се е втренчил в моя лист. Сещат се какво стана с глава „U“. Бейлър пак ни спипа! Намерил е потуления документ и ни хвана в лъжа.
— Но пред съдебните заседатели Джаки Леманчик описа съвсем подробно какво са я принудили да подпише. Спомняте ли си показанията й? — размахвам листа от подиума.
— Да, чух показанията й — леко повишава тон той. Думите с мъка излизат от стегнатото му гърло.
— Тя каза, че сте й дали на ръка десет хиляди и сте я накарали да подпише онова споразумение. Спомняте ли си? — Поглеждам листа, все едно чета нещо. Джаки ми каза, че сумата е посочена в първия абзац.
— Чух го — казва той и поглежда Дръмонд. Ъндърхол знае, че не разполагам с копие, защото той е потулил някъде оригинала. Но не е сигурен все пак. Какви ли не странни неща се случват. Как, ей богу, съм успял да изровя глава „U“?
Не може да признае, че споразумението съществува. Но и не може да го отрече. Ако отрече, а пък аз внезапно измъкна някое копие, размерът на вредата ще стане ясен чак когато съдебните заседатели обявят присъдата. Тъпче на място, кърши ръце, бърше пот от чело.
— Значи вие не разполагате с копие от споразумението, което да покажете на съдебните заседатели? — питам го аз и размахвам листа.