— Не. То не съществува.
— Сигурен ли сте? — питам го и гальовно плъзвам пръст по ръба на документа.
— Сигурен съм.
Гледам го втренчено няколко секунди и се наслаждавам на мъченията му. На съдебните заседатели не им е до сън. Чакат да падне секирата, да размахам споразумението и после да го гледам как предава богу дух.
Но не мога. Смачквам безполезното парче хартия и театрално го подхвърлям на масата.
— Нямам повече въпроси. — Мощна въздишка от страна на Ъндърхол. Току-що избегна инфаркта. Скача от свидетелското място и напуска залата.
Дръмонд моли за петминутно прекъсване. Киплър решава, че съдебните заседатели се нуждаят от по-дълга почивка, и ни отпуска петнайсет минути.
Стратегията на защитата да протака показанията с надежда да обърка съдебните заседатели просто не минава. Те се смяха на Рейски и проспаха Пелрод. Ъндърхол пък се оказа почти фатално бедствие, защото Дръмонд се ужаси да не би да разполагам с копие от документ, за който клиентът му твърди, че не съществува.
Доста му се насъбра на Дръмонд. Ще си опита късмета със силна заключителна реч — нещо, което владее. След прекъсването обявява, че защитата е свършила с разпита на свидетелите.
Процесът върви към края си. Киплър обявява заключителните речи за петък, девет часа сутринта. Обещава на съдебните заседатели, че до единайсет ще предостави делото в техните ръце.
48
Дълго след като съдебните заседатели са си отишли, дълго след като Дръмонд и екипа му са поели към канторите да се съвещават и гадаят къде са сбъркали, ние продължаваме да седим около масата на ищците и си говорим за утре. Купър Джаксън и двамата адвокати от Рейли — Хърли и Грънфелд — гледат да не ме объркват с излишни съвети, но нямам нищо против да изслушам техните мнения. Всички знаят, че това е първият ми процес. Изглеждат смаяни от работата, която съм свършил. Уморен съм, все още доста нервен и гледам реалистично на нещата. Разполагах с прекрасен набор от факти, калпав, но богат ответник, изумително благоразположен съдия и почивки, които се обявяваха като по моя поръчка. А също и с чудесни съдебни заседатели, но голямото усилие тепърва ме чака.
По-благодатен случай едва ли щял да ми падне някога, казват те. Убедени са, че присъдата ще възлезе на седемцифрено число. Джаксън е водил процеси цели дванайсет години, преди да извоюва първото си обезщетение от един милион долара.
Разказват разни истории за битки в съда, та малко да ми повдигнат духа. Приятен начин да се прекара следобедът. Довечера с Дек ще работим до късно, ала в този момент се радвам на открадната близост със сродни души, които искрено желаят да прикова „Грейт Бенефит“ на позорния стълб.
Джаксън е малко обезсърчен след новините от Флорида. Някакъв адвокат не се стърпял и тази сутрин завел четири дела срещу „Грейт Бенефит“. Мислили си, че е на път да се присъедини към колективната им акция, но онзи явно се оказал алчен. До този момент те тримата са събрали деветнайсет иска срещу „Грейт Бенефит“ и смятат заедно да предизвикат процес в началото на идната седмица.
Щели да ми стискат палци. Искат да уредят една хубава вечеря, но нас работа ни чака. Само ми липсва тежка вечеря с много ядене и пиене.
И тъй, хапваме в кантората — дъвчем сандвичи и пием сок. Настанявам Дек на един стол в моя кабинет и репетирам заключителната си реч пред съдебните заседатели. Наизустил съм толкова много версии, че изведнъж всичките нахлуват в главата ми една през друга. Използвам малка черна дъска и прилежно изписвам върху нея съкрушителните цифри. Призовавам към справедливост, ала пледирам за извънредно голяма сума. Дек често ме прекъсва и се караме като деца.
Никой от нас досега не е произнасял заключителна реч пред съдебни заседатели, но Дек има много повече опит зад гърба си, тъй че, разбира се, той е експертът. Има моменти, когато се чувствам всесилен, дори ме избива на арогантност при мисълта, че съм довел нещата дотук, и то колко изкусно! Щом обаче долови такива нотки, Дек бърза да ме свали на земята. Постоянно ми напомня, че едва утре ще се разбере дали печелим, или губим.
Истината е, че през повечето време просто съм уплашен. Мога да овладея страха си, ала не и да се избавя от него. Всъщност той ме мотивира и вдъхновява да продължавам неотстъпно напред, но ще бъда безкрайно щастлив, когато ме напусне.
Гасим лампите в кантората около десет и се прибираме. Пия една бира вместо приспивателно — свършва добра работа. Някъде след единайсет се унасям и в главата ми танцуват видения за успех.