— Там ли искаш да отидеш? — питам Кели. Тя кима с болезнена гримаса.
— Чудесно. Утре ще те закарам.
Робин въздъхва облекчено и изчезва в кухнята да вземе картичката с адреса на приюта.
— Я да ти видя зъбите — казвам на Кели.
Тя отваря уста, доколкото може — достатъчно, за да видя предните й зъби.
— Няма ли счупени? — питам.
Поклаща глава. Докосвам превръзката над затвореното й око.
— Колко шева имаш?
— Шест.
Навеждам се още по-близо към нея и стискам ръцете й.
— Това няма да се случи никога вече, разбра ли?
Тя кимва и прошепва:
— Обещаваш ли?
— Обещавам.
Робин се връща, пак сяда до Кели и ми подава картичката. После продължава със съветите:
— Вижте, мистър Бейлър, вие не познавате Клиф, но аз го познавам добре. Той е смахнат и много зъл тип, а щом се напие, побеснява. Много внимавайте, моля ви се.
— Не се безпокойте.
— И сега може да дебне край блока.
— Не ме е грижа. — Ставам и отново целувам Кели по челото. — Ще заведа дело за развод още сутринта, след това ще дойда да те взема, ако си съгласна. Водя голям процес и съм страшно зает, но ще успея.
Робин ме изпраща до вратата. Благодарим си взаимно. Тя затваря след мен и чувам дрънченето на веригата, щракането на ключалката и резето.
Наближава един часа. Въздухът е свеж и мразовит. Никой не се спотайва в сенките.
Изключено е да заспя отново, така че подкарвам към кантората. Паркирам до бордюра, точно под моя прозорец, и се стрелвам към входа. По тъмно този квартал не е най-безопасното място на света.
Заключвам вратата и се отправям към кабинета си. Каквито и ужаси да съпровождат един развод, той си е направо фасулска работа, поне откъм правната страна. Започвам да тракам на машината — досадна канцеларщина, с която трябва да се преборя, но това е дребно усилие в сравнение с преследваната цел. Искрено вярвам, че помагам да се спаси един живот.
Дек пристига в седем и ме буди. Някъде към четири часа съм задрямал на стола. Сигурно му се виждам измъчен и уморен, та пита какво е станало през нощта.
Разказвам историята, но той реагира зле.
— Пропилял си цялата нощ заради някакъв скапан развод? След по-малко от два часа ти предстои заключителна реч!
— Кротко, Дек, ще се справя.
— Какво си се ухилил такъв?
— Ще ги разбием на пух и прах, Дек. Свършено е с „Грейт Бенефит“.
— Не ми ги разправяй тия. Хилиш се, че най-сетне ще гушнеш мацето.
— Глупости. Къде ми е кафето?
Дек свива рамене и рязко се врътва. Голям нервак.
— Сега ще го имаш — казва и излиза от кантората.
Документите за развода лежат върху бюрото ми, готови за завеждане. Ще накарам някой призовкаджия да спипа онова приятелче Клиф, докато е на работа — инак няма намиране. Написал съм и молба за незабавна съдебна забрана да припарва до нея.
49
Голямото предимство на новака е, че другите разчитат да бъдеш нервен и паникьосан. И съдебните заседатели знаят какъв съм новак. Тъй че не очакват от мен кой знае какво. Не съм развил още умения и дарби да произнасям велики пледоарии.
Грешката ще е да се правя на такъв, какъвто не съм. Може би по-нататък, когато косата ми се прошари и гласът ми се смаже от стотиците съдебни схватки зад гърба, тогава сигурно ще мога да застана пред съдебните заседатели и да ги смая с едно жестоко изпълнение. Но не и днес. Днес съм само Руди Бейлър, притеснено хлапе, което моли своите приятели в ложата да му помогнат.
Стоя пред тях, доста напрегнат и уплашен, и се мъча да запазя някакво спокойствие. Знам какво да кажа, защото вече съм си го казвал стотици пъти. Важното е обаче да не прозвучи като наизустено. Започвам с обяснението, че днес е съдбовен ден за моите клиенти, защото това е единственият им шанс да получат полагащото им се от „Грейт Бенефит“. Няма утре, няма втори шанс в съда, няма други съдебни заседатели, които да им помогнат. Моля ги да си помислят за Дот и за онова, което е преживяла. После споменавам и Дони Рей, но без излишна сълзливост. Моля заседателите да си представят какво е да умираш бавно и мъчително, знаейки, че трябва да получиш лечението, на което имаш право. Говоря бавно и премерено, много искрено, и това намира отклик. Тонът ми е спокоен, гледам право в очите дванайсетте човека, готови да раздадат правосъдие.