Морган Уилсън получава най-много четирийсет хиляди на година и иска да научи нещо повече за невероятния ми късмет. Описвам накратко процеса, после споделям какво съм изпитал, като съм чул присъдата. Приключвам набързо, после разказвам за какво съм дошъл.
Тя ме слуша внимателно. Води си много бележки. Подавам й фотокопия от сегашната молба за развод, от предишната и от трите ареста за побой на Клиф. Обещавам да донеса медицинското на Кели до края на деня. Описвам подробно раните от последния побой.
На практика всички папки наоколо са за мъже, нанесли побои на съпругите, децата или приятелките си, така че е ясно на чия страна стои Морган.
— Горкото дете! — възкликва тя. Няма предвид Клиф. — Колко е висока?
— Около метър и шейсет. Петдесет кила с мокри дрехи.
— И как го е пребила до смърт? — В тона й се чете едва ли не страхопочитание. Няма и сянка от укор.
— Била е изплашена. Той бил пиян. А тя по някакъв начин докопала бухалката.
— Браво на нея! — заявява тя и ме побиват тръпки. И това го казва прокурорът!
— Искам да я измъкна от килията — продължавам аз.
— Трябва ми досието й. Ще го прегледам и ще се обадя, че не възразяваме срещу минимална гаранция. Къде живее тя?
— В един от ония домове за малтретирани съпруги, дето нямат никакво име.
— Знам ги. Тези домове са много полезни.
— Там беше в безопасност. Но в момента горкото дете е в ареста, а синините от последния побой още стоят.
— Това е целият ми живот — посочва папките около себе си Морган.
Разбираме се да се срещнем утре, в девет сутринта.
Събираме се с Дек и Бъч в кантората, за да хапнем по един сандвич и да обмислим следващите си ходове. Бъч е обиколил всички съседи на Райкърови. Само една жена чула някакъв трясък. Тя живее точно отгоре и се съмнявам, че е могла да ме види, като излизам. Подозирам, че е чула удара в подпората, когато бухалката не ме улучи първия път. Полицаите не били разговаряли с нея. Бъч прекарал три часа в блока и не забелязал никакви ченгета. Апартаментът е запечатан, но започва да става център на внимание. В някакъв момент се появили двама едри младежи, явно роднини на Клиф. После от един камион се изсипали и неколцина мъжаги, най-вероятно колеги по служба. Стояли зад жълтата лента, ругаели и се кълнели да отмъстят. Доста заплашителна групичка била, увери ме Бъч.
Освен това е намерил един приятел, дето ще ни направи услуга и ще напише гаранция само за пет процента, вместо за обичайните десет. Ще спестя някоя пара.
Дек е прекарал сутринта в участъка, събирайки документацията по случая. Разбират се чудесно със Смодъртън, най-вече понеже Дек уж питае огромна неприязън към всички адвокати. Сега той е просто детектив, а не адвоконсулт. Смодъртън му казал, че вече били получили няколко сигнала за заплахи срещу Кели.
Решавам да отида да я видя. Дек ще намери съдия да разреши пускането й под гаранция. Бъч ще е готов с документите за това. Вече съм на вратата, когато телефонът иззвънява.
Обажда се Питър Корса, адвокатът на Джаки Леманчик в Кливланд. Последно бях говорил с него, след като тя даде показания в съда. Бях му благодарил горещо. Той ми беше казал, че сам се готви да заведе дело след няколко дни.
Корса ме поздравява за победата в съда. Казва, че в неделния вестник имало най-подробна информация за резултата от процеса. Ставам страхотно известен. После ми съобщава, че в „Грейт Бенефит“ се е случило нещо странно. Агенти от ФБР и представители на прокуратурата нахлули в сградата и започнали да прибират документацията. Всички служители, с изключение на специалистите в счетоводството, били помолени да напуснат и да не идват на работа два дни. Според едно неотдавнашно съобщение във вестника компанията-майка „ПинКон“ имала проблеми с пресрочването на някакви облигации и напоследък била освободила купища служители.
Не знам какво да му кажа. Преди осемнайсет часа убих човек и ми е трудно да се съсредоточа. Говорим си нещо. Пак му благодаря. Той обещава да ме държи в течение.
Налага се да чакам час и половина, докато открият Кели в лабиринта от килии и я доведат в залата за посещения. Седим един срещу друг. Дели ни стъклена преграда. Говорим си по телефона. Тя ми казва, че изглеждам уморен. Аз й казвам, че изглежда страхотно. Сама е в килия и нищо не я заплашва в момента, но е много шумно и не може да спи. Иска да излезе. Успокоявам я, че правя каквото мога. Разказвам й за посещението си при Морган Уилсън. Обяснявам как стои въпросът с пускането под гаранция. Не споменавам нищо за заплахите за разправа.
Имаме да си кажем толкова много неща, но не тук.
Сбогуваме се. На вратата ме спира полицай в униформа, пита дали аз съм адвокатът на Кели Райкър и ми подава някаква разпечатка.