Сещам се пак за Дони Рей. Виждам го как седи под дървото и се мъчи да събере сетни сили, докато дава последните си показания. Той плати най-високата цена за мошеничествата на „Грейт Бенефит“.
Последните шест месеца работих по това дело почти през цялото време, а сега излиза, че всичко е било напразно. Фирмата ни има чиста печалба хиляда долара на месец, но ние с Дек все живеехме с мечтите за големия удар при делото Блек. От дължими хонорари едва ли ще преживеем още два месеца. А и аз нямам намерение да гоня клиентите по улиците. Дек има едно-единствено свястно дело за телесна повреда, но обезщетението ще бъде изплатено най-рано след шест месеца. В идеалния случай става дума за двайсетина хиляди долара.
Телефонът иззвънява. Дек вдига слушалката, после бързо затваря.
— Един сладур каза, че ще те пречука — заявява той безпристрастно.
— Това едва ли е най-лошата новина за днес.
— Не бих имал нищо против някой да ме гръмне точно сега — мрачно добавя той.
В присъствието на Кели настроението ми забележимо се подобрява. Ядем някакви китайски деликатеси в стаята й. Вратата е заключена, а пистолетът ми е под сакото на стола.
Толкова много чувства напират в нас, че ни е трудно да разговаряме. Разказвам й за „Грейт Бенефит“ и тя е разочарована, но само защото аз съм толкова нещастен. Парите не означават нищо за нея.
От време на време се смеем, от време на време едва не се разплакваме. Тя се притеснява за утрешния, а и за следващите дни. Безпокои се какво ще открият полицаите, какво ще направят. Трепери от ужас пред клана Райкър. Тези хора тръгват на лов от петгодишна възраст. За тях оръжието е средство за препитание. Страхува се да не я пратят обратно в затвора, а аз й обещавам, че това няма да стане. Ако ченгетата и прокурорът се запънат, аз ще се намеся и ще кажа истината.
Споменавам случилото се снощи и тя не може да се овладее. Избухва в плач и разговорът спира.
Отключвам вратата, тръгвам по тъмния криволичещ коридор и откривам Бети Норвел да гледа сама телевизия в хола. Тя знае какво се е случило снощи само в най-общи линии. Обяснявам й, че Кели е твърде разстроена в момента, за да остане сама. Трябва да бъда с нея. Ще спя на пода, ако се налага. В дома е строго забранено да преспиват мъже, но в този случай тя прави изключение.
Лежим прегърнати върху одеялото на тясното легло. Снощи не съм мигнал. Следобед подремнах малко. Едва ли ми се събират и десет часа сън за последната седмица. Не смея да я притисна, за да не й причиня болка. Унасям се.
53
Гибелта на „Грейт Бенефит“ може и да е сензация в Кливланд, но Мемфис изобщо не се интересува. В днешните вестници няма нито дума. Пуснали са няколко реда за Клиф Райкър. Аутопсията установила, че е починал от множество удари по главата с тъп предмет. Съпругата е арестувана и освободена. Роднините му настояват за правосъдие. Погребението ще се състои утре в малкото градче, от което някога са избягали с Кели.
Докато двамата с Дек преглеждаме вестника, пристига факс от кантората на Питър Корса. Питър ни праща грамадна статия от първата страница на някакъв кливландски вестник, описваща най-новите събития около скандала с „ПинКон“. Поне две съдебни комисии пристъпват към действие. Съдилищата са затрупани с искове срещу компанията и нейните дъщерни фирми, най-вече „Грейт Бенефит“, чието заявление за фалит представлява само по себе си истинска одисея. Из цялата страна адвокатите изравят бойната брадва.
Мистър Уилфред Кийли е бил задържан вчера следобед на летище Кенеди в Ню Йорк, докато чакал да излети за Лондон. Съпругата му го придружавала и двамата заявили, че се оттеглят на кратка почивка. Не са успели обаче да посочат нито един хотел в Европа, където да ги очакват.
Изглежда, че през последните два месеца компаниите са били разграбвани систематично. Отначало парите изтичали за покриване на рискови капиталовложения, после били заделяни настрани и разпращани към потайни кътчета из цял свят. Така или иначе, вече ги няма.
Първото телефонно обаждане за деня е от Лио Дръмонд. Той ми съобщава за „Грейт Бенефит“, като че съм паднал от Марс. Приказваме още малко и е трудно да се каже кой от двама ни е по-опечален. Хонорари вече няма да видим. Той не споменава за спора си с клиента относно моето предложение за примирие, пък и няма защо — моментът е спорен. Бившият му клиент вече не е в състояние да го обвини в некомпетентност. Изплъзнал се е от присъда по делото „Блек“, тъй че не може да претендира за някакви загуби поради некадърната работа на Дръмонд. Приятелите от „Брилянтин“ се разминаха с голямата секира.