Тя рядко споменава децата и внуците си. Тук-там забелязвам снимки, но ако съдя по модата, трябва да са правени доста отдавна. От няколко седмици сме заедно, но досега не съм я усетил нито веднъж да се свърже с роднините си.
Чувствам се виновен, задето не искам да й гостувам вечер, но си имам сериозни основания. Тя гледа само тъпи мелодрами, а аз не мога да ги понасям. Знам това, защото все за тях ми разправя. Пък и трябва да уча за изпита.
Има и друга причина да се държа на разстояние. Напоследък мис Бърди пуска доста дебели намеци, че къщата се нуждае от боядисване, че ако някой ден най-сетне приключи с тора, ще има време за следващото начинание.
Днес написах и пуснах писмо до един адвокат от Атланта, в което се представям като юридически сътрудник на Дж. Лиман Стоун и задавам някои въпроси относно имущественото състояние на някой си Антъни Л. Мърдайн, последния съпруг на мис Бърди. Засега човъркам бавно и без особен успех.
Лампата в спалнята угасва. Спускам се по паянтовите стъпала и изтичвам бос през влажната трева към парцаливия хамак, увиснал в несигурно равновесие между две дръвчета. Снощи цял час се люлях в него и нищо не ми стана. През дърветата се разкрива великолепна гледка към пълната луна. Полюшвам се лекичко. Нощта е топла.
Паниката още не ме е напуснала след днешната болнична история с Ван Ландъл. Преди по-малко от три години влязох във факултета с типично благородните стремежи някой ден да използвам способностите си, за да допринеса поне мъничко за цялостната промяна на обществото, да навляза в една почтена професия, управлявана от строги морални канони, които според мен щяха да бъдат почитани и спазвани от всички адвокати. Искрено вярвах в това. Знаех, че няма да променя света, но мечтаех да работя сред вечно напрежение и остроумни хора, устремени към една обща, все по-възвишена цел. Исках да се трудя неуморно, да вървя нагоре в професията и по този начин да привличам клиентите не чрез реклама, а с репутацията си. И между другото, докато уменията и хонорарите ми растат, да поемам нежелани от другите дела и клиенти без заплащане. За начинаещите студенти по право подобни мечти не са рядкост.
Трябва да се признае, че във факултета наистина хвърлихме безброй часове за изучаване и обсъждане на морално-етични проблеми. На темата се наблягаше толкова много, че ние стигнахме до естествения извод: професията ревниво налага своите железни правила. Ето защо сега истината ме потиска. През последния месец куп адвокати се надпреварват да пукат сапунения мехур на илюзиите ми. Изпаднах дотам, че съм принуден да дебна из болничните кафенета срещу хиляда долара месечно. Изпитвам печал и погнуса от собственото си падение, а бързината, с която се случи то, е просто потресаваща.
В колежа най-добрият ми приятел се казваше Крейг Балтър. Две години бяхме съквартиранти. След третата година присъствах на сватбата му. Още при постъпването в колежа Крейг имаше само една цел — да стане гимназиален учител по история. Беше много умен и всичко му се удаваше с лекота. Неведнъж сме подхващали дълги спорове за жизнените си пътища. Аз смятах, че напразно се похабява с мечтите за учителско поприще, а той побесняваше, когато сравнявах бъдещата си професия с неговата. Мене ме блазнеха големите нари и успехът във висшите кръгове. Той се стремеше към класната стая, където размерът на заплатата зависи от далечни и неуправляеми фактори.
Крейг взе диплома и се ожени за учителка. Сега преподава на деветокласниците история и обществознание. Тя е бременна и работи в детска градина. Имат хубава извънградска къща с няколко декара място и са най-щастливите хора, които познавам. Общият им доход е около петдесет хиляди годишно.
Но Крейг не се интересува от парите. Той върши точно това, което е искал. Докато аз изобщо нямам представа какво върша. Работата на Крейг е поразително благодатна, защото той насърчава младите умове. Може да види плодовете от своя труд. А аз ще отида утре в кантората с надежда чрез лукавство и измама да впия нокти в някой невинен клиент, затънал до гуша в страдания. Ако адвокатите печелеха колкото учителите, деветдесет на сто от правните учебни заведения моментално щяха да спуснат кепенците.