— Китките й са бинтовани — казвам аз и Дек гордо прелиства страницата. Има доклад от друг източник, законспириран дълбоко в мемфиската пожарна служба.
— С китките изглежда малко неясно. По някое време на схватката май я е притиснал на пода и се опитал да извърши полов акт. Очевидно възможностите му не са отговаряли на намеренията, сигурно е попрекалил с бирата. Когато ченгетата я намерили, тя била гола, само наметната с одеяло. Не можела да избяга, защото глезенът й бил счупен.
— Какво е станало с него?
— Преспал в участъка. После го пуснали под гаранция. След седмица трябва да се яви в съда, но нищо няма да стане.
— Защо?
— Най-вероятно тя ще отхвърли обвинението и ще се помирят до следващия пердах.
— Откъде знаеш?…
— Не им е за пръв път. Преди осем месеца ченгетата получили същото повикване след същия побой, всичко било съвсем същото, само дето жената тогава имала малко повече късмет. Отървала се с няколко синини. Сигурно бухалката не му е била подръка. Ченгетата ги помирили, посъветвали ги набързо — нали разбираш, че са още хлапета, младоженци, нека се разцелуват и да я карат по-кротко. Преди три месеца обаче бухалката излязла на сцената и тя лежала цяла седмица в „Сейнт Питър“ с потрошени ребра. Работата опряла до отдел „Семейно насилие“ в Централното полицейско управление и оттам настояли за тежко наказание. Само че момичето си обича човека и отказва да даде показания срещу него. Обвиненията отпаднали. Позната история.
Трябва ми малко време, за да преосмисля нещата. Подозирах някакви семейни неприятности, но не чак такъв ужас. Как може човек да пребива жена си с алуминиева бухалка? Как е посмял Клиф Райкър да удари това прекрасно лице?
— Позната история — повтаря Дек, усещайки за какво си мисля.
— Нещо друго? — питам аз.
— Нищо. Само недей да се месиш.
— Благодаря — казвам аз, изнемощял и замаян. — Благодаря.
Той скача на крака.
— Няма защо.
Не съм изненадан, че Букър учи за изпита повече от мен. И както винаги аз съм му главната грижа. За днес следобед е планирал маратонско зубрене в заседателната зала на Шанкъл.
Пристигам по пладне, точно според инструкциите на Букър. Кантората е модерна и оживена, а най-много ме поразява, че всички са негри. За последния месец съм минал през доста правни фирми, но си припомням само една чернокожа секретарка, за адвокати да не говорим. Тук пък липсват бели физиономии.
Букър ме развежда набързо из кантората. Макар че е пладне, работата върви с пълна пара. Компютри, ксерокси, факсове, телефони, гласове — навсякъде цари оглушителна врява. Секретарките забързано дъвчат сандвичи зад бюрата, отрупани с камари спешни документи. Адвокатите и сътрудниците се държат любезно, но нямат време за празни приказки. И всички се обличат по строг закон: черни костюми и бели ризи за мъжете, скромни рокли за жените — никакви шарении, никакви дънки.
Пред очите ми се мярка за сравнение фирмата на Дж. Лиман Стоун и аз побързвам да прогоня видението.
Букър обяснява, че Марвин Шанкъл управлява с железен юмрук. Облича се безупречно, спазва строг професионализъм във всички отношения и работи, кажи-речи, денонощно. От персонала очаква същото.
Заседателната зала е като тихо островче. Обещал съм да се погрижа за прехраната и разопаковам няколко сандвича, които нося от „Йоги“. Безплатно. Пет минути си бъбрим за близките и приятелите от факултета. Букър пита това-онова за новата ми работа, но без да прекалява. Вече съм му разказал всичко. Или почти всичко. Предпочитам да не знае за нощните ми задачи в „Сейнт Питър“.
Дявол да го вземе, Букър е станал страхотен адвокат! Щом изтича определеното време за приказки, той поглежда часовника и обяснява какъв великолепен следобед е планирал. Ще работим плътно шест часа, прекъсвайки само колкото да отскочим за кафе или до тоалетната. Точно в осемнайсет трябва да се изнесем, защото залата е ангажирана от някой друг.
От дванайсет и четвърт до един и половина преговаряме федералното данъчно законодателство. Говори предимно Букър, защото винаги е бил по-наясно с тая материя. Работим по въпросника за изпита, а вътре направо гъмжи от данъчни истории.
В един и половина той ме пуска до тоалетната и за кафе, после до два и половина поемам топката с федералния правилник за свидетелски показания. Жестоко! Неговата кипяща енергия е заразителна и двамата превземаме с щурм някои от най-досадните теми.
Провалът на този изпит е кошмар за всеки млад юрист, но усещам, че за Букър това би било направо катастрофа. Откровено казано, ако ме скъсат, няма да дойде краят на света. Малко ще ми се смачка фасонът, но ще се оправя. Като се понапъна, мога да го изкарам след шест месеца. Брузър изобщо няма да ме закача, стига да му домъквам някой и друг клиент всеки месец. Докопам ли хубавичко обгаряне например, повече няма и да се сети за изпита.