Но Букър може да загази. Подозирам, че още при първия провал мистър Шанкъл ще му стъжни живота. Скъсат ли го повторно, сигурно ще изхвръкне на тротоара.
Точно в два и половина Марвин Шанкъл влиза в залата и Букър ме представя. Шанкъл гони петдесетте, извънредно стегнат и атлетичен. Косата му леко сребрее на слепоочията. Гласът му е тих, но погледът му пронизва. Имам чувството, че вижда и през стените. Той е истинска легенда в южняшките правни кръгове и за мен е чест да му стисна ръка.
Оказва се, че Букър е уредил и лекция. Почти цял час слушаме напрегнато, докато Шанкъл излага основни моменти от делата за нарушени граждански права и дискриминация при наемане на работа. Водим си записки, задаваме въпроси, но най-вече слушаме.
После той се оттегля на делови разговор и през следващия половин час двамата щурмуваме антитръстовото законодателство. В четири ни чака нова лекция.
Този път лектор е Тайрън Киплър, харвардски възпитаник, специализиран по проблемите на Конституцията. Той започва бавно и набира скорост едва когато Букър рипва на крака, за да го обсипе с въпроси. Междувременно аз съм се сврял по тъмно в храсталака, после изведнъж изскачам като луд с грамадна бейзболна бухалка и направо размазвам Клиф Райкър. За да не задремя, обикалям около масата, гълтам кафе и опитвам да се съсредоточа.
След около час Киплър е бодър и оживен, а ние го бомбардираме с въпроси. Внезапно той млъква насред изречението, трескаво поглежда часовника и заявява, че трябва да бяга. Чакали го в съда. Благодарим му и той хуква навън.
Станало е пет и пет.
— Разполагаме с още един час — казва Букър. — Какво предлагаш?
— Да пийнем по бира.
— Съжалявам. Изборът е недвижими имоти или етика.
Би трябвало да избера етиката, но вече съм изморен и не ми се мисли за тежките грехове от последните дни.
— Дай да видим имотите.
Букър мигом се озовава до книжния рафт и грабва няколко тома.
Наближава осем, когато се промъквам през лабиринта от коридори към ядрото на „Сейнт Питър“ и заварвам любимата си маса заета от лекар и медицинска сестра. Поръчвам кафе и сядам на съседната. Сестрата е привлекателна и доста печална, а ако съдя по това как си шушукат, бих казал, че връзката май отива към катастрофа. Той е шейсетгодишен, с присадена коса и козметична операция на брадата. Тя е само на трийсет и по всичко личи, че няма скоро да чуе сватбения марш. Просто любовница. Двамата си шушукат напрегнато.
Не ми се учи. За днес ми е писнало от закони, крепят ме само угризенията, че Букър е още в кантората — работи и учи едновременно.
След няколко минути любовниците внезапно стават. Тя плаче. Той е студен и безсърдечен. Настанявам се на обичайното място, подреждам записките, опитвам да уча.
И чакам.
Кели пристига малко след десет, но сега я вози някакъв непознат тип. Тя ме поглежда хладно и си избира маса в средата. Онзи я подкарва натам. Гледам го. И той ме гледа.
Това трябва да е Клиф. Висок е колкото мен, малко над метър и осемдесет, с масивен кокал и първи наченки на бирено шкембе. Плещите му обаче са широки, а бицепсите изпъкват ефектно под ръкавите на протритата тениска, която май нарочно е с два номера по-малка. Тесни джинси. Къдрава кестенява коса, малко по-дълга, отколкото се полага. Гъста растителност по лицето и ръцете. Такива като Клиф почват да се бръснат още в осми клас.
Има зелени очи и красиво лице, но изглежда доста по-стар от деветнайсет. Той заобикаля глезена, който е счупил с бейзболна бухалка, и отива да вземе напитки. Кели знае, че я гледам. Подчертано небрежно се озърта наоколо и в последния момент ми намига. Едва не разсипвам кафето.
Не е необходима кой знае каква фантазия, за да си представя думите, разменени напоследък между двамата. Заплахи, извинения, молби, пак заплахи. Изглежда, че тая вечер е било доста напечено. Лицата им са мрачни. Пият мълчаливо. От време на време разменят по някоя дума, но, общо взето, приличат на двойка невръстни влюбени насред ежеседмичния нацупен период. Кратка реплика, още по-кратък отговор. Гледат се само когато е неизбежно, през останалото време свирепо фиксират пода или стените. Укривам се зад учебника.
Тя е застанала така, че да може да ме поглежда незабелязано. Клиф седи почти с гръб към мен. Понякога се озърта, но движенията му са пределно ясни. Още преди да ме е погледнал, аз вече се чеша по главата или чета най-усърдно.