— Защо?
— Той ще ме убие. Непрекъснато го повтаря. Разбираш ли, когато опитах предния път, имах ужасно скапан адвокат, намерих го по обявите. Мислех, че всички са еднакви. А на него му хрумнало, че ще е страшно хитро да прати призовката в работата на Клиф, при всичките му приятелчета, дето го мъкнат по кръчми и стадиони. Естествено, Клиф се почувствал унизен. Тогава ми беше първото посещение в болница. След една седмица оттеглих молбата и от тогава непрекъснато ме заплашва. Ще ме убие.
Очите й са изпълнени с ужас. Тя опитва да се намести, сбръчква вежди и тихичко стене от болка в глезена.
— Би ли подложил една възглавница?
— Разбира се — казвам аз и скачам от леглото. Тя посочва две дебели възглавници върху стола.
— От ония.
Естествено, това означава, че ще трябва да махнем чаршафа. Помагам й да го дръпне. Тя се оглежда мълчаливо, после кимва.
— Подай ми престилката.
С треперещи крака пристъпвам към масата и взимам сгънатата престилка.
— Да ти помогна?
— Не, само се обърни.
Говорейки, тя вече смъква престилката през главата си. Обръщам се съвсем бавно.
Кели не бърза. Сякаш напук хвърля мократа престилка на пода до краката ми. Тя е на някакви си три крачки зад мен, почти чисто гола — само по гипс и гащички. Искрено вярвам, че няма да се разсърди, ако обърна глава и я погледна. Мисълта ме зашеметява.
Затварям очи и отново се питам какво търся тук.
— Руди, би ли ми донесъл гъбата? — изчуруликва тя. — В банята е. Пусни й малко топла вода. И кърпа, ако обичаш.
Обръщам се. Тя седи насред леглото, притискайки тънкия чаршаф към гърдите си. Престилката още лежи недокосната.
Не мога да откъсна поглед.
— Там — кимва тя.
Влизам в тясната баня и намирам гъбата. Докато пускам топлата вода, очите ми срещат огледалото над мивката. През открехнатата врата виждам гърба на Кели. Целия. Кожата е гладка и мургава, но точно между плешките има грозно синьо петно.
Решавам да я избърша на всяка цена. И Кели го иска, усещам. Тя е наранена и уязвима. Обича да флиртува и иска да видя тялото й. Цял се треса от възбуда.
И в този момент долитат гласове. Сестрата се е върнала. Когато излизам, тя деловито подрежда стаята. Ухилва ми се, сякаш ни е спипала на местопрестъплението.
— Стига толкова. Вече наближава единайсет и половина. Това тук да не ви е хотел?
Стоя като препариран, усмихвам се на Кели и мечтая да докосна краката й. Сестрата ме сграбчва за лакътя и отваря вратата.
— Хайде, вън — гълчи ме тя, но всъщност само се прави на сърдита.
В три часа сутринта се прокрадвам до хамака и дълго се люлея сред нощната тишина, гледайки как звездите примигват през клоните и листата. Припомням си всяко нейно изящно движение, чувам тревожния й глас, мечтая за дългите, гладки бедра.
Тя няма на кого да разчита, длъжен съм да я защитя. Вярва, че ще я спася, ще й помогна да стъпи на крака. И двамата знаем какво ще стане после.
Още я усещам как ме прегръща, как се притиска към мен за няколко скъпоценни секунди. Усещам как тялото й, леко като перце, се отпуска удобно в ръцете ми.
Тя иска да я гледам, да бърша тялото й с влажна кърпа. Знам, че го иска. И довечера смятам да го направя.
Виждам как слънцето изгрява над дърветата, после заспивам, чакайки с нетърпение да я срещна отново.
19
Седя в кабинета си и уча, защото нямам друга работа. Доколкото разбирам, няма да ми поверят нищо сериозно, преди да стана адвокат, а за целта трябва да изкарам изпита.
Трудно ми е да се съсредоточа. Как можах да се влюбя в омъжена жена броени дни преди изпита? Сега умът ми трябва да е остър като бръснач, свободен от всякакви глупости, най-прецизно настроен и насочен към една-единствена цел.
Повтарям си, че Кели не е за мен. Тя е прекършено момиче с белези, някои от които могат да останат за цял живот. А Клиф е опасен. Направо би обезумял от мисълта, че друг мъж докосва неговата мъничка мажоретка.
Седя с ръце зад главата и крака върху бюрото, обмислям всичко това и мечтателно се рея в мъглата, когато вратата внезапно се отваря и в кабинета нахълтва Брузър.
— Какво правиш? — крясва той.
— Уча — отвръщам аз, заемайки моментално прилична поза.
— Нали щеше да учиш следобед?
Часът е десет и половина. Брузър нервно тъпче пред бюрото.
— Слушай, Брузър, днес е петък. В сряда съм на изпит. Главата ми е пламнала.
— Тогава бягай да учиш в болницата. И гледай да хванеш клиент. От три дни нищо не си докарал.
— Няма как да уча и да гоня клиенти едновременно.
— Дек се справя.
— Да бе, Дек. Вечният студент.
— Преди малко ми се обади Лио Ф. Дръмонд. Нещо да ти говори?