Съветва ме да я забравя. Нищо хубаво нямало да излезе от тая работа.
В кабинета заварвам бележка веднага да се явя при Брузър. Той е сам зад грамадното си бюро и говори по десния телефон. Отляво има друг телефон, а още три са пръснати из кабинета. Плюс телефон в колата. И в куфарчето. И онзи, който ми връчи, за да му бъда подръка по всяко време.
Той ми кимва да седна, врътва нагоре кръвясалите си очи, сякаш разговаря със смахнат, и изръмжава утвърдително. Акулите дремят, скрити зад камъните. Из аквариума бълбукат мехурчета.
Наскоро Дек ми пошушна, че в този кабинет Брузър изкарва от триста до петстотин хиляди на година. Просто не мога да го повярвам, като гледам каква е бъркотия. Използва четирима сътрудници, които издирват клиенти с телесни повреди. (А сега използва и мен.) Миналата година Дек му е докарал от пет дела сто и петдесет хиляди. Освен това Брузър се занимава с дела за наркотици и в подземния свят го смятат за надежден адвокат. Но според Дек големите пари идват от съвсем друго място. Брузър е замесен — никой не знае точно колко, дори федералните власти отчаяно се мъчат да го узнаят — в голия бизнес из Мемфис и Нашвил. Там се въртят щури пари, тъй че остава загадка колко печели.
Три пъти е развеждан, съобщи ми Дек, докато дъвчехме сандвичи при Труди, има три деца, които, естествено, живеят при майките, пада си по младички танцьорки, пие без мярка, прекалява с хазарта и независимо колко пари е докопал в алчните си ръце, вечно ламти за още.
Преди седем години федералните власти го арестували за рекет, но излязъл сух от водата. След година обвиненията отпаднали. Дек сподели, че много го плаши новата акция на ФБР срещу мемфиския престъпен свят — в хода на следствието непрекъснато изплували имената на Брузър Стоун и неговия пръв приятел Принс Томас. Според Дек напоследък Брузър се държи малко странно — пие повече от обикновеното, станал е избухлив, вечно мърмори и тропа.
Още нещо за телефоните. Дек е уверен, че ФБР подслушва всички ни, включително и мен. Не само по телефона, но и с вградени микрофони. Не им е за пръв път, важно споделя той. Съветва ме да внимавам и в „Йоги“.
Всички тия радостни вести узнах вчера следобед. Ако съм изкарал изпита, ще гледам да събера малко пари и веднага изчезвам.
Най-сетне Брузър затваря телефона и уморено потрива клепачи.
— Хвърли едно око — казва той, побутвайки към мен купчина документи.
— Какво е това?
— „Грейт Бенефит“ отвръща на удара. Скоро ще разбереш каква беля е да съдиш големи корпорации. Ония имат пари да наемат куп адвокати, дето ще те затрупат с бумаги. Лио Ф. Дръмонд сигурно им взима по двеста и петдесет долара на час.
Документите се оказват копие от официална молба за прекратяване на делото. Плюс шейсет и три страници изложение на фактите. Всичко това е адресирано до негова светлост Харви Хейл.
Брузър ме гледа спокойно.
— Добре дошъл на бойното поле.
Гърлото ми се стяга. За отговор на подобно писание ще ми трябват поне няколко дни.
— Внушително е — дрезгаво казвам аз и се чудя откъде да започна.
— Проучи най-внимателно съдебния ред. Отговори на изложението. Напиши своя версия. И побързай. Не е чак толкова страшно.
— Тъй ли?
— Точно тъй, Руди. Просто бюрокрация. Ще свикнеш. Ония копелета ще опитат всички възможни ходове, дори ще си измислят нови и всичко ще е съпроводено с дебели резюмета. За всяко едно предложение ще настояват да търчиш до съда. Изобщо не ги интересува дали молбата им ще се приеме или не — така или иначе, хонорарите си текат. А и процесът се бави. Царе са на тия номера, стига само някой да плаща. Лошото е, че ще те скапят.
— Още отсега съм изморен.
— Гадна работа, ще знаеш. Дръмонд само щраква с пръсти, казва: „Трябва ми предложение за прекратяване“, и моментално трима адвокати хукват към библиотеката, а двама сътрудници почват да вадят стари дела от компютрите. Фокус-мокус! За нула време изниква безупречна тлъста молба. Дръмонд я изчита два-три пъти, без да си дава зор, нали му плащат по двеста и петдесет на час. Може и да се посъветва с някой колега. След това клъцва тук-там с голямата ножица и дребните риби пак се хващат за книгите и компютрите. Чисто обирджийство, но ония от „Грейт Бенефит“ са червиви от пари и нямат нищо против да пуснат аванта на „Тинли Брит“.
Имам чувството, че съм излязъл срещу цяла армия. Двата телефона звънят едновременно и Брузър грабва по-близкия.
— Хващай се на работа — заръчва ми той и крясва в слушалката: — Ало!
Отмъквам книжната камара в кабинета си и затварям вратата. Чета молбата за прекратяване на делото и нейното великолепно напечатано приложение, което се оказва препълнено с най-солидни аргументи, кажи-речи, срещу всяка дума от моя иск. Написано е изящно и просто, без разните му там адвокатски увъртания — направо страхотен стил. Така оформените позиции са укрепени с цитати от безброй правни авторитети, които изглеждат поразително уместни. На повечето страници са дадени бележки под линия. Има дори съдържание и списък на използваната литература.