Липсва само готово съдийско решение в полза на „Грейт Бенефит“ с празно място за подписа.
След третото изчитане аз се мобилизирам и започвам да си водя записки. Май ще открия едно-две слаби места. Страхът и стъписването постепенно се разсейват. Призовавайки на помощ цялата си ненавист към „Грейт Бенефит“ и онова, което сториха на моя клиент, аз запретвам ръкави.
Мистър Лио Ф. Дръмонд може да е цар на правните спорове, може да разполага с милиони, но пък за сметка на това аз, Руди Бейлър, нямам какво да губя. Умен съм и не се плаша от работа. Щом е решил да започне канцеларска война, не възразявам. Ще го направя на салата.
Дек вече шест пъти се е явявал на изпит за адвокатски права. Без малко щял да изкара на третия опит, в Калифорния — не му достигнали само две точки. После още три пъти се явявал в Тенеси, но нито веднъж не успял да се доближи до заветната цел, както сам ми призна с изненадваща срамежливост. Питам се дали изобщо иска да стане адвокат. Със събиране на клиенти за Брузър си докарва по четирийсет хиляди на година, без да се обременява с морални задръжки. (Не че Брузър страда от скрупули.) Освен това не е принуден да плаща адвокатски такси, да си поддържа правната квалификация, да ходи по семинари, да си залъгва съвестта с благотворителни дела и да се скъсва от работа.
Дек е кърлеж. Има ли край него правоспособен адвокат и свободно бюро, гладен няма да остане.
Знае, че засега не съм претоварен и почна да ме навестява всеки ден около единайсет. Бъбрим си около половин час, после отиваме при Труди да хапнем по нещо евтино. Вече взех да свиквам с него. Дек си е Дек — простичко момче без претенции, което иска да станем приятели.
Обядваме в ъгъла, обкръжени от работници и хамали. Дек говори толкова тихо, че едва го чувам. Понякога, особено в болниците, става непоносимо нахален, друг път е плашлив като мишка. В момента напрегнато мънка нещо и същевременно се озърта през рамо, сякаш очаква всеки миг да го нападнат.
— Имахме във фирмата един образ, Дейвид Рой се казваше, и взе, че се сприятели с Брузър. Много гъсти бяха, заедно си брояха парите, дето се вика. Рой обаче го изхвърлиха от занаята за финансови далавери, тъй че вече не е адвокат. — Дек избърсва с пръст малко рибна салата от устните си. — И какво? Чудо голямо! Отиде отсреща и отвори бар с голи танци. Палнаха го. Отвори друг, пак го палнаха. После трети. И се започна война в голия бизнес. Брузър е хитър и не се бърка между шамарите, навсякъде обаче има пръст. Както и твоят човек, Принс Томас. Войната трая към две години. От време на време пречукваха някого. За палежи да не говорим. Рой и Брузър яко се забъркаха. Миналата година федералните ченгета докопаха Рой и плъзна слух, че ще пропее. Нали ме разбираш?
Кимвам и се навеждам към Дек. Никой не ни чува, но с тия вдървени пози привличаме погледите.
— Е, вчера Дейвид Рой е дал показания пред съда. Май са сключили сделката.
След тия многозначителни думи Дек вдървено надига глава и забива очи в масата, сякаш оттук нататък всичко е ясно като бял ден.
— И какво? — питам аз, без да се изправям.
Той се навъсва, хвърля наоколо боязлив поглед и пак привежда глава.
— Има вероятност да пропее срещу Брузър. А може би и срещу Принс Томас. От едно място дори чух, че са обявили награда за главата му.
— Наемник ли ще докарат?
— Да. По-тихо.
— И кой плаща?
Просто не вярвам да е моят работодател.
— Опитай да познаеш.
— Не и Брузър.
Дек се усмихва плахо и беззъбо.
— Няма да му е за пръв път.
Той стръвно захапва сандвича, кимва ми и започва усърдно да дъвче. Изчаквам да преглътне.
— И за какво ми разправяш всичко това?
— Потърси си резервни варианти.
— Нямам резервни варианти.
— Може да се наложи.
— Чакай де, едва съм постъпил тук.
— Може да стане напечено.
— Ами ти?
— Сигурно ще си плюя на петите.
— А другите?
— Не им бери грижата, те да не са се загрижили за теб? Тук само аз съм ти приятел.
Тия думи не ми дават покой през следващите няколко часа. Дек знае повече, отколкото казва, но след още две-три посещения при Труди ще изкопча всичко. Имам силното подозрение, че си търси тих пристан за бурята. Вече познавам другите адвокати — Никлас, Токсър и Ридж, — но те са сдържани и почти не говорят. Вечно си заключват вратите. Дек не ги обича, а за техните чувства към него мога само да гадая. Дек смята, че Токсър и Ридж са приятели и вероятно се готвят в близко време да открият собствена фирма. Никлас е пропаднал алкохолик.