— Кога пристигна? — питам аз.
— Днес, докато боядисваше. Пощальонът почука на вратата, търсеше теб, но му казах, че си зает и подписах разписката.
Едно е да подпишеш, съвсем друго — да отваряш чужди писма.
— Не биваше да го отваряте — казвам аз, но вече не й се сърдя. Не бих могъл да се сърдя на никого в подобен момент.
— Извинявай. Мислех, че няма да имаш нищо против. Ама не е ли вълнуващо?
И още как. Ухилен като идиот, аз изтичвам към кухнята, дишайки с пълни гърди. Всичко е чудесно. Какъв прекрасен свят!
— Да празнуваме — коварно се ухилва мис Бърди.
— Дадено — отвръщам аз. Иска ми се да хукна по двора и да крещя към звездите.
Тя отваря бюфета, тършува, усмихва се и накрая бавно измъква някаква чудновата бутилка.
— Пазя я за специални случаи.
— Какво е това? — питам аз, поемайки шишето. Никога не съм виждал нещо подобно.
— Пъпешово бренди — киска се тя. — Много е силно.
В момента съм готов да пия каквото и да било. Мис Бърди намира две еднакви кафени чашки — в тази къща не се пие алкохол — и сипва по половинка. Течността е гъста и лепкава. Мирише на зъболекарско лекарство.
Вдигаме наздравица за големия успех, чукваме чашките с емблема на щатската банка и предпазливо отпиваме. На вкус е като детски сироп за кашлица, но пари като чиста водка. Мис Бърди премлясква.
— По-добре да седнем — предлага тя.
След няколко глътки мис Бърди задрямва на дивана. Намалявам звука на телевизора и си наливам още една чашка. Питието е силно и след първоначалния огнен ефект езикът привиква. Излизам да го допия навън, под лунните лъчи, и с усмивка отправям към небето искрена благодарност за божествената новина.
След пъпешовото бренди се събуждам с натежала глава. Слънцето отдавна е изгряло. Изкъпвам се, тихичко напускам апартамента, прокрадвам се до колата и подкарвам на заден ход към улицата.
Спирам в едно кафене, купувам си дебелия неделен вестник и го разстилам на масичка в дъното. Няколко статии привличат вниманието ми.
От четири дни насам първите страници неизменно са претъпкани с истории за потъналия кораб. Загинали са четирийсет и един абитуриенти. Адвокатите вече завеждат първите дела.
Втората интересна статия е в раздела за местни новини. Става дума за разследване на корупцията сред полицейските кръгове и по-специално за полицаи, замесени в голия бизнес. Брузър се споменава тук-там като адвокат на местния престъпен бос Уили Максуейн. Споменават го и като адвокат на Бени Томас, известен с прякора Принс — собственик на питейно заведение и бивш федерален затворник. А най-много го споменават като евентуален обект на разследване.
Вече усещам какво се задава. От един месец насам федералните съдии заседават непрекъснато. Във вестниците всеки ден изскача по нещо ново. Дек става все по-нервен.
Третата статия е пълна изненада. На последната страница от деловите новини откривам заглавие „161 АБСОЛВЕНТИ ПОЛУЧАВАТ АДВОКАТСКИ ПРАВА“. Следва кратко изявление на изпитната комисия и съвсем ситно напечатан списък на издържалите по азбучен ред.
Забивам нос във вестника и трескаво чета. Ето ме! Вярно е. Няма техническа грешка. Издържал съм! Плъзвам поглед по другите имена, много от които съм чувал цели три години.
Търся Букър Кейн, но той не е в списъка. Проверявам три пъти и раменете ми провисват. Слагам вестника върху масата и чета на глас име по име. Няма и помен от Букър Кейн.
Снощи едва не му позвъних, след като мис Бърди най-после се сети да ми съобщи радостната вест. Реших обаче, че щом съм изкарал, би било по-добре да изчакам — ако Букър не ми се обади до няколко дни, ще знам какво е положението.
Сега просто се чудя как да постъпя. Представям си го как помага на Шарлийн да спретне децата за църква, стиска зъби и се усмихва насила, опитвайки да убеди и себе си, и нея, че това е само временен неуспех и следващия път непременно ще издържи.
Но знам, че е съсипан. Не може да си прости провала. Страхува се от реакцията на Марвин Шанкъл и се чуди как да отиде утре в кантората.
Букър е невероятно горд и твърдо вярва, че може да постигне всичко. Много бих искал да го утеша, но няма да приеме.
Утре ще се обади да ми честити. И ще се прави на невъзмутим оптимист.
Отново преглеждам списъка и внезапно откривам, че Сара Планкмор липсва. Няма я и под името Сара Планкмор Уилкокс. Мистър С. Тод Уилкокс е издържал, но младоженката няма късмет.
Разсмивам се. Знам, че е дребнаво, тъпо, детинско, непочтено и направо грозно. Но просто не мога да се удържа. Забременя, за да върже онзи нещастник, и сигурно не е издържала на напрежението. От три месеца се разсейва с планове за сватбата и тапети за детската стая. Ясна работа — занемарила е ученето.