Ха-ха-ха. Който се смее последен…
В случая с Ван Ландъл пияният виновник има застраховка с лимит до сто хиляди долара. Дек успя да убеди застрахователя, че искът на Ван Ландъл струва повече. Прав е. Застрахователят прие да надхвърли лимита. Брузър се намеси само в последния момент, колкото да сплаши врага. Дек свърши осемдесет процента от работата, аз — не повече от петнайсет. Негласно признаваме останалото за заслуга на Брузър. Но според железните закони във фирмата на Брузър няма да видим нито цент от печалбата. Той има ясно правило за хонорарите. Пръв е чул за случая, значи Ван Ландъл е негов клиент. Ние с Дек отидохме в болницата и накарахме човека да подпише, но това ни е служебно задължение. Ако сами бяхме открили случая, можехме да се надяваме на някоя троха.
Брузър ни привиква в кабинета си и затваря вратата. Поздравява ме за успешно взетия изпит. Казва, че навремето също минал от първия опит. При тия думи Дек сигурно се чувства като последен глупак, но не го показва, просто си седи с килната настрани глава и нервно облизва устни. Брузър започва да бъбри за обезщетението. Тази сутрин бил получил чек за сто хиляди долара и днес следобед Ван Ландъл щял да дойде за парите. Обаче нямало да е зле и ние да клъвнем нещичко от печалбата.
Двамата с Дек се споглеждаме стреснато.
Брузър обяснява, че годината била добра, вече бил спечелил повече, отколкото миналата година, и искал всички да са доволни. Освен това работата се уредила съвсем бързо. Лично той бил работил по случая само шест часа.
Интересно, какво ли е правил през тия шест часа?
И тъй, понеже е добра душа, Брузър иска да ни възнагради. Полага му се една трета, тоест трийсет и три хиляди, но няма да задържи всичко. Ще дели с нас.
— Момчета, давам ви една трета от моя дял. Разделете си го поравно.
Двамата мълчаливо пресмятаме. Трийсет и три хиляди, делено на три и още наполовина прави пет хиляди и петстотин.
Успявам да запазя безразлична физиономия и казвам:
— Благодаря, Брузър. Много си щедър.
— Няма нищо — отвръща той, сякаш му е в стила да раздава подобни подаръци. — Приеми го като подарък за изпита.
— Благодаря.
— И аз благодаря — обажда се Дек.
Двамата сме зашеметени, но това не ни пречи да си мислим, че Брузър ще гушне двайсет и две хиляди за шест часа работа. По три хиляди и петстотин на час.
Но тъй като не съм очаквал и цент, аз изведнъж се чувствам приказно богат.
— Добра работа свършихте, момчета. Хайде сега, бягайте за нови клиенти.
Кимваме едновременно. Аз вече кроя планове как да похарча богатството. Дек сигурно мисли за същото.
— Готови ли сме за утре? — пита Брузър.
Утре в девет сутринта ще обсъждаме с негова светлост Харви Хейл предложението за прекратяване на делото. Брузър вече имаше един неприятен разговор със съдията по този повод и никак не бърза за втори.
— Мисля, че да — отговарям аз и нервно пристъпвам от крак на крак.
Тия дни написах трийсет страници възражение, но армията на Дръмонд веднага изстреля контравъзражение. Брузър опита да протестира пред Хейл и разговорът излезе доста грубичък.
— Бъди готов, по някое време може да ти дам думата — казва Брузър.
Преглъщам на сухо. Започва да ме обзема паника.
— Не губи време — добавя той. — Голям позор ще е да изтървем делото още преди да влезе в съда.
— И аз работя по него — обажда се Дек.
— Добре. Значи утре отиваме и тримата. Бог да ни е на помощ, ония сигурно ще докарат поне двайсет души.
Внезапните печалби неминуемо пораждат стремеж към сладък живот. Двамата с Дек решаваме днес да се разминем със супата и сандвичите при Труди. Отскачаме до съседния ресторант и си поръчваме ребра на скара.
— Никога не е раздавал пари — казва Дек, въртейки глава на всички страни. Седнали сме в едно от крайните сепарета на сенчестата зала. Няма кой да ни чуе, но това не го успокоява. — Нещо ще изгърми, Руди, сигурен съм. Токсър и Ридж се канят да бягат. Ченгетата дебнат Брузър. Той раздава пари. Нервен съм, адски нервен.
— Добре де, защо? Не могат да ни арестуват.
— Не ме е страх от това. Боя се за работата.
— Не те разбирам. И да го приберат, Брузър моментално ще излезе под гаранция. Кантората ще си работи.
Това го ядосва.
— Ами ако издънят вратите и нахълтат със заповед за обиск? Колко му е? Правили са го и друг път при обвинения в рекет. Федералните ченгета страшно обичат да атакуват адвокатски кантори и да отмъкват папки и компютри. Никак не ги е грижа за теб и мен.