Адвокатите на „Грейт Бенефит“ ще получат купища пари, за да объркват фактите, да мътят водата, да дрънкат врели-некипели на съдията и съдебните заседатели. Това им е работата. Затова Дръмонд може да бърбори по половин час, без да каже нищо съществено.
Моята версия на фактите и законите винаги ще е по-кратка. Изложенията ми ще са ясни и точни. Все някой ще оцени това.
Започвам с някои основни принципи относно случаите, при които се допуска прекратяване на делото. Съдията Хейл ме гледа смаяно, сякаш никога през живота си не е чувал по-големи глупости. Лицето му е застинало в скептична гримаса, но поне си мълчи. Мъча се да не го гледам.
Съдиите рядко приемат молби за прекратяване на делото, когато между двете страни има ясно изразени противоречия. Може да съм несръчен и нервен, но твърдо вярвам в победата.
Чета изложението, без да разкривам нещо ново. Скоро съдията губи всякакъв интерес и отново свежда глава над списанието. Когато приключвам, Дръмонд моли за още пет минути и неговият приятел кимва към подиума.
Дръмонд говори още единайсет скъпоценни минути и изяснява какво е имал предвид — поне за себе си, защото не вярвам някой друг в залата да го е разбрал. След това сяда.
— Бих искал да поговоря с двете страни в кабинета си — казва Хейл и изчезва някъде в дъното.
Понеже не знам къде е въпросният кабинет, изчаквам Дръмонд да ме поведе. Когато се срещаме до подиума, той е доста любезен, дори ме потупва но рамото и казва, че се справям великолепно.
Влизаме в кабинета. Съдията вече е смъкнал тогата и ни посочва два стола.
— Заповядайте. Седнете.
Кабинетът е тържествен и мрачен — тежки завеси на прозорците, виненочервен килим, безброй грамадни томове по книжните лавици край стените.
Сядаме. Съдията се замисля.
— Това дело ме дразни, мистър Бейлър. Не бих искал да го нарека приумица, но, честно казано, съвсем не съм убеден в основателността му. До гуша ми е дошло от подобни дела. — Хейл млъква за момент и ме поглежда, сякаш очаква отговор. Аз обаче нямам представа какво да кажа.
— Склонен съм да уважа молбата за прекратяване — казва той, вадейки бавно от чекмеджето няколко шишенца с таблетки. Грижливо ги подрежда върху бюрото. После хвърля поглед към мен. — Нищо не ви пречи да се обърнете към Федералния съд. Прехвърлете делото където желаете. Просто не искам да ми се мотае тук.
Той бавно отброява десетина хапчета, после изведнъж се отправя към една тясна врата в дъното и преди да изчезне, подхвърля:
— Извинявайте, зов на природата.
Аз седя зашеметен и неподвижен, гледам тъпо шишенцата и от сърце му желая да се задави. Досега Дръмонд не е обелил нито дума, но щом оставаме сами, той се изправя и намества задник върху ръба на бюрото. Целият се е размазал от топлота и сърдечност.
— Слушай, Руди. Аз съм много скъп адвокат от още по-скъпа фирма — изрича той с тих, многозначителен глас, сякаш разкрива върховна тайна. — Когато ни предложат подобен случай, правим най-обща сметка за стойността на защитата. Първата ни работа е да я дадем на клиента. Водил съм много дела и рядко бъркам в оценката. — Дръмонд се намества по-удобно, подготвяйки удара. — Казах на „Грейт Бенефит“, че при цялостен съдебен процес защитата ще им струва от петдесет до седемдесет и пет хиляди долара.
Той изчаква да реагирам на тая внушителна цифра, но аз упорито съм се вторачил във вратовръзката му. Нейде отвъд стената се раздава глухият рев на тоалетно казанче.
— И тъй, „Грейт Бенефит“ ме упълномощи да предложа на теб и твоите клиенти споразумение за седемдесет и пет хиляди.
Издишвам съвсем бавно. В главата ми избухва водовъртеж от безумни мисли, сред които най-ясно изпъква сумата двайсет и пет хиляди долара. Моят хонорар! Направо го виждам изписан пред очите си.
Момент! Ако онзи симпатяга Хейл се кани да прекрати делото, от къде на къде ми предлагат тия пари?
Изведнъж проумявам. Старият номер: добро ченге — лошо ченге. Харви вдига алармата, за да ми вземе страха, после Лио почва да пипа с кадифени ръкавици. Интересно, колко ли пъти са разигравали комедия в този кабинет?
— Без никакво поемане на отговорност, сам разбираш — продължава Дръмонд. — Предложението не подлежи на обсъждане и важи в срок от четирийсет и осем часа. Парите са на масата — взимайте, докато ги има. Ако откажете, ще воюваме.
— Но защо ги предлагате?
— Въпрос на сметка. „Грейт Бенефит“ икономисва средства и си спестява излишни неприятности. Просто не обичат да се влачат по съдилища, разбираш ли? Началниците им мразят да губят време за показания пред съда. Те са кротки хорица. Предпочитат да избягват шумотевицата. В застрахователния бизнес всички се държат гуша за гуша и никой не би желал да даде оръжие на конкурента. Както виждаш, имат ред основания да оправят нещата тихо и мирно. А пък твоите клиенти имат още повече основания да гушнат парите и да си кротуват. Имай предвид, че почти цялата сума е освободена от данъци.