Хитрец. Мога да обяснявам до утре колко е важно делото и какви мръсници се е захванал да защитава, но той само ще кима с добродушна усмивка. На това му се вика дебелоочие. В момента Лио Дръмонд държи аз да приема парите и ще се прави на глух дори ако изтърся някоя мръсотия за жена му.
Вратата се отваря и негова светлост пристига от личната си тоалетна. Сега пък Лио е на зор и се извинява. Смяната е извършена. Дуетът продължава като по ноти.
— Високо кръвно — промърморва Хейл, докато сяда зад бюрото си и прибира шишенцата. Мислено му пожелавам още по-високо. — Право да ти кажа, момче, от тоя процес нищо няма да излезе. Чудя се дали да не подхвърля на Лио да уреди някакво споразумение. Това ми е част от работата, ще знаеш. Някои съдии подхождат другояче, аз обаче си имам принципи. Предпочитам да оправя нещата още от първия ден. Така си спестяваме неприятностите. Ония сигурно ще ти подхвърлят някоя пара, та да се отърват от тоя кожодер Лио.
Той се разсмива, сякаш е казал нещо много весело. После започва да кашля и лицето му става пурпурно.
Представям си как оттатък Лио е лепнал ухо на вратата. Не бих се учудил, ако имат и скрит микрофон.
Хейл кашля до премаляване. Когато най-сетне си поема дъх, казвам:
— Дръмонд току-що ми предложи да се споразумеем.
Не го бива за актьор. Опитва се да играе на изненадан.
— Колко?
— Седемдесет и пет хиляди.
Челюстта му провисва.
— Божичко! Слушай, синко, направо си луд, ако не ги вземеш.
— Така ли мислите? — наивно питам аз.
— Седемдесет и пет. Божичко, ами че туй е цяла камара пари. Лио трябва да е откачил.
— Той е печен адвокат.
— Взимай парите, синко. Послушай ме, отдавна се занимавам с тия неща и знам какво да те посъветвам.
Вратата се отваря и Лио пристъпва към нас. Негова светлост го поглежда ококорено и възкликва:
— Седемдесет и пет хиляди!
Човек би могъл да си помисли, че му ги вадят от джоба.
— Така поръча клиентът — обяснява Лио.
С други думи, ръцете му са вързани. Нищо не може да промени.
Двамата още дълго си прехвърлят топката. Не съм в състояние да разсъждавам, затова си мълча. След малко Лио ме прегръща през рамото и двамата напускаме кабинета.
В коридора Дек говори по телефона. Сядам на близката скамейка и опитвам да се опомня. Те очакваха Брузър. И на него ли щяха да разиграват същата комедия? Не, не ми се вярва. Тогава как ми устроиха капана толкова бързо? За Брузър трябва да са имали съвсем друга тактика.
Убеден съм в две неща. Първо, Хейл наистина има намерение да прекрати делото. Той е стар, болен, писнало му е от дела и няма кой да го перне по главата, ако сбърка. Изобщо не го интересува дали постъпва добре или зле. А да започваме отново в друг съд ще ни създаде ред главоболия. Делото е под заплаха. Второ, Дръмонд прекалено се натиска за споразумение. Страхува се, защото клиентът му е спипан натясно с доказателства за много мръсна игра.
През последните двайсет минути Дек е звънял на единайсет места и никъде няма помен от Брузър. Докато се носим обратно към кантората, аз му описвам странната сцена в кабинета на Хейл. Като любител на бързите сделки Дек настоява да вземем сумата. Има солиден довод — вече с никакви пари не можем да спасим Дони Рей, тъй че нека поне се опитаме да облекчим малко живота на Дот и Бъди.
Дек твърди, че е чувал доста слухове за нечистоплътни игри в съдебната зала на Хейл. Онзи тип просто мразел ищците. Няма начин да спечелим, повтаря Дек. Затова взимай парите и бягай.
Когато пристигаме, Дру плаче във фоайето. Изпаднала е в истерия, защото всички търсят Брузър. Хълца, ругае, а по бузите й се стича чернилка. Това не е в негов стил, упорито повтаря тя. Нещо се е случило.
Както се полага на мошеник, Брузър общува със съмнителни и опасни хора. Не бих се учудил, ако открият шишкавото му тяло в багажника на някоя паркирана пред аерогарата кола. Дек е на същото мнение. Според него целият подземен свят е хукнал да дири Брузър.
Аз също го търся. Обаждам се в „Йоги“ и питам за Принс. Той поне трябва да знае къде е Брузър. Откривам салонния управител Били, с когото се познаваме добре, и след две-три минути научавам, че Принс също е потънал вдън земя. Търсили го навсякъде, но без резултат. Били е разтревожен и нервен. Преди малко идвали федералните ченгета. Какво става?