Дек обикаля по стаите да събира народа. След малко всички сме в заседателната зала — аз, Дек, Токсър, Ридж, четири секретарки и две чистачки, които никога не съм виждал. Никлас е извън града. Сравняваме впечатления от последните си срещи с Брузър. Има ли нещо подозрително? Какво е предвиждал за днес? С кого е трябвало да се срещне? С кого е разговарял напоследък? Из залата се носи полъх на недоумение и паника, подсилван от усърдния рев на Дру. И тя нищо не знае — само усеща, че нещо не е наред.
След кратката среща всички хукваме по стаите и се заключваме. Естествено, Дек е по петите ми. Известно време бъбрим всевъзможни глупости, като внимаваме да не се изпуснем пред микрофоните. В единайсет и половина се изнизваме през задната врата и отиваме да обядваме.
Повече няма да стъпим тук.
24
Едва ли някога ще разбера дали Дек наистина е знаел какво се задава, или просто притежава пророческа дарба. Той е съвсем обикновена, дори елементарна личност и най-често мислите му избиват на повърхността. Но нейде дълбоко в него се е сгушило кълбо от тиха лудост, което го кара да се пази и от сянката си. Подозирам, че двамата с Брузър са били много по-близки, отколкото изглежда на пръв поглед, че щедрата подялба в случая с Ван Ландъл е всъщност подарък за някакви заслуги на Дек и че Брузър тайничко му е дал съвет да се измита.
Така или иначе, не се изненадвам кой знае колко, когато телефонът ми звъни в три и двайсет през нощта. Обажда се Дек с двойната новина, че малко след полунощ федералните са нахлули в кантората и че Брузър е офейкал от града. Още нещо. Бившето ни работно място е запечатано със съдебно нареждане и ченгетата вероятно ще искат да поприказват с всички служители. И най-изненадващото: Принс Томас май се е изпарил заедно със своя приятел и адвокат.
— Представи си ги само — киска се Дек по телефона, — представи си ги тия дърти пръчове с дълги прошарени бради и гриви, как се опитват да минат незабелязани през аерогарата.
Заповедите за арестуване вероятно щели да бъдат издадени днес, след изгрев слънце. Дек предлага около пладне да се срещнем в новата ни кантора. Нямам друга работа, тъй че се съгласявам.
Половин час се взирам в тъмния таван, докато ми омръзва. Прецапвам бос през прохладната росна трева и се изтягам в хамака. Образ като Принс дава храна за множество цветисти слухове. Той обича парите и още през първия работен ден в „Йоги“ една сервитьорка ми каза, че осемдесет процента от печалбите му остават необявени. Едно от любимите ни занимания беше да обменяме клюки и догадки колко пари е успял да укрие.
Той има и други източници. Преди две години на един процес за рекет бяха дадени показания, че в някакъв бар с голи танцьорки девет десети от приходите идвали в брой, а шейсет процента изобщо не се декларирали. Ако Брузър и Принс наистина са притежавали няколко подобни заведения, това е било същинска златна мина.
Носят се слухове, че Принс има къща в Мексико, банкова сметка в Карибите, чернокожа любовница в Ямайка, ферма в Аржентина и още безброй истории. В кабинета му има една тайнствена вратичка, зад която според слуховете се намирала стаичка, претъпкана с пачки банкноти по двайсет и сто долара в кашони.
Ако наистина е избягал, дано да се отърве. Дано да е отмъкнал купища пари и никога да не го хванат. Не ме интересува в какво го обвиняват, той ми е приятел.
Дот ме настанява на същото място край кухненската маса и поднася нескафе в същата чашка. Рано е и в разхвърляната кухня тегне дъх на пържен бекон.
— Бъди е вън — казва тя и посочва с ръка.
Не поглеждам натам.
— Дони Рей гасне — казва тя, — вече два дни не е ставал от леглото.
— Вчера за пръв път бяхме в съда — съобщавам аз.
— Вече?
— Не беше процес или нещо подобно. Само предварително разглеждане. Застрахователната компания иска да прекрати делото и май ще падне голяма борба.
Мъча се да говоря просто, но не знам дали тя изобщо ме чува. Гледа през мръсния прозорец към задния двор, но не към форда. Сякаш моите думи не я засягат.
Сам не зная защо, но това ме облекчава. Ако съдията Хейл постъпи както предполагам и ако не успеем да подадем иска в друг съд, случаят е приключен. Може би цялото семейство е вдигнало ръце. Може би няма да ме обвиняват, ако се проваля.
Докато карах насам, реших да не споменавам за съдията Хейл и неговите заплахи. Това само би усложнило разговора. Ще имаме време да го обсъдим по-късно, когато не ни остане друга тема за приказки.