Антикварният магазин „Заровеното съкровище“ е в една доста спретната ъглова сграда със сиви стени и червени тенти над витрините. Вдигам поглед към втория етаж, където би трябвало да е новото ми работно място.
Тъй като не откривам друг вход, влизам в антикварния магазин. От миниатюрния вестибюл започва тясно стълбище, в края на което се мержелее светлина.
Дек ме посреща с горда усмивка.
— Е, как ти се струва? — пита той още преди да се огледам. — Четири стаи, над сто и десет квадрата, плюс тоалетна. Не е зле. — Потупва ме по рамото, после се втурва напред и широко размахва ръце. — Мисля тук да е приемната, като си вземем секретарка. Само една боя му трябва. Подът навсякъде е чамов. — Дек тропва с крак, сякаш не мога и сам да видя. — Стаите са високи три метра и половина. Стените са с гипсова шпакловка, лесно ще ги боядисаме. — Той ми прави знак да го последвам. Минаваме през отворена врата и влизаме в къс коридор. — По една стая отляво и отдясно. Тая тук е по-голяма, та си рекох, че ще е за теб.
Влизам в новия си кабинет и бивам приятно изненадан. Стаята е около пет на пет с прозорец към улицата. Празна, чиста, с равен и здрав под.
— А пък хей там е третата стая. Мисля да я използваме като заседателна зала. Аз ще работя отсреща, няма обаче да ти преча.
Толкова се мъчи да ми угоди, че направо ме хваща жал. Кротко бе, Дек, харесвам кантората. Добра работа си свършил.
— Оттатък е тоалетната. Ще трябва да почистим и да боядисаме. Може да викнем водопроводчик. — Дек отстъпва към предната стая. — Е, как ти се струва?
— Става, Дек. Кой е собственикът?
— Вехтошарите от долния етаж. Едно старче и жена му. Между другото, имат разни по-старички мебели, дето могат да ни свършат работа: маси, столове, лампиони, дори канцеларски шкафове. Евтино, прилично, както си го мислехме, и ще ни дадат всичко на изплащане. Радват се, че ще има и други хора в сградата. Май са ги обирали два-три пъти.
— Радостна вест.
— Е, няма как. Ще трябва да внимаваме. — Той ми подава листче с цветни образци за бои. — Мисля да изберем бяло или слонова кост. Хем по-евтино, хем по-малко работа ще ни отвори. От телефонната компания обещаха да дойдат утре. Ток вече имаме. Виж и онова там.
До прозореца има масичка с малък черно-бял телевизор и някакви листове пред него.
Дек вече е бил и при печатар. Подава ми разни проекти за фирмени бланки — навсякъде моето име е отпечатано с едри букви, а неговото се е свряло в ъгъла с добавка „сътрудник“.
— Говорих с печатаря от другия ъгъл. Много разбран човек. Обещава за два дни да изпълни поръчката. Според мен ще ни трябват петстотин бланки и пликове. Харесваш ли някоя?
— Ще ги огледам довечера.
— Кога да почнем с боядисването?
— Ами, смятам…
— Ако се хванем здравата, май може да свършим за един ден. Без втора ръка, разбира се. Днес следобед ще купя боя и започвам. Можеш ли да ми помогнеш утре?
— Дадено.
— Трябва да решим някои неща. Например за факса. Сега ли да го вземем, или да изчакаме? Нали ти казах, утре идват за телефоните. Ами ксерокс? Засега май може и без него — ще си пазим оригиналите, а пък като се наложи, ще ходя да вадя копия. Ще ни трябва обаче телефонен секретар. Един сносен апарат струва осемдесет долара. Ако речеш, имам тая грижа. И трябва да си открием банкова сметка. Познавам един завеждащ клон във Фърст Тръст Банк, обещал е да ни осигури по трийсет чека на месец без такса и два процента лихва. По-добро от това никъде няма да намерим. Само трябва да внимаваме с чековете, защото ще има и сметки за плащане. — Изведнъж Дек поглежда часовника си. — Хей, без малко да забравя! Преди час са издали заповед за арестуване с повече от сто обвинения срещу Брузър, Принс Томас, Уили Максуейн и някои други.
Той натиска бутона на телевизора. Обедните новини вече са започнали и първото, което виждаме, е кадър от нашата бивша кантора. В момента външната врата е отворена, отпред пазят полицаи. Водещият обяснява, че служителите могат свободно да влизат, но им е забранено да изнасят каквото и да било. Следващият кадър е от улицата пред „Лисичките“ — бар за стриптийз, също окупиран от федералните.
— Според обвинението Брузър и Томас са имали дял в три бара — обяснява Дек.
След миг водещият потвърждава думите му. Мяркат се стари кадри, показващи бившия ни шеф из коридорите на Съдебната палата. Заповедта за арестуване е налице, но мистър Стоун и мистър Томас са потънали вдън земя. Водещият разпитва шефа на следствения екип, според когото двамата отдавна не са в града. Обявено е национално издирване.