— Бягай, Брузър, бягай — обажда се Дек.
Историята е доста пикантна, защото засяга местните престъпни босове, един печално известен адвокат, неколцина полицаи и голия бизнес. Още по-сочна я прави бягството на обвинените. Принс и Брузър очевидно са си плюли на петите, а това вече е направо рай за журналистите. Показват ни арест на полицаи, нов бар, този път с голи крака до средата на бедрото, откъси от обръщението на федералния прокурор към пресата.
После виждам нов кадър, от който ми се свива сърцето. Затворили са „Йоги“, лепнали са печати на вратите и отпред пазят полицаи. Според водещия това е свърталището на престъпния бос Принс Томас и федералните агенти били много изненадани, защото при снощното нахлуване не открили никакви пари.
— Бягай, Принс, бягай — мърморя и аз.
Скандалът заема почти целите новини.
— Къде ли са сега? — подхвърля Дек, докато изключва телевизора.
Няколко секунди двамата размишляваме мълчаливо.
— Какво е това? — питам аз, сочейки един голям кашон до масата.
— Моите досиета.
— Има ли нещо свястно?
— Колкото да платим наема за два-три месеца. Няколко дребни автомобилни злополуки. Трудови спорове. Има и един смъртен случай, взех го от Брузър. Всъщност той ми го даде миналата седмица да прегледам застраховките. Замота ми се из чекмеджетата и сега го донесох.
Подозирам, че е отмъкнал и други дела от Брузър, но нямам намерение да се ровя.
— Дали ще ни потърсят? — питам аз.
— Мислих за това. Нищо не знаем и не сме отмъкнали никакви важни материали, тъй че защо да се тревожим?
— Да, ама аз се тревожа.
— И аз.
25
Знам, че напоследък Дек едва удържа възбудата си. Мисълта да има собствена кантора и да взима половината от хонорарите без разрешително е ужасно вълнуваща.
Ако не му се пречкам, след седмица кантората ще е тип-топ. Никога не съм виждал подобна енергия. Може би малко се изсилва, но засега му прощавам.
Не е лесно обаче да бъда любезен, когато телефонът за втори пореден ден ме събужда още по тъмно.
— Видя ли вестника? — бодро нита Дек.
— Не, още спя.
— Извинявай. Направо няма да повярваш. Брузър и Принс са на цялата първа страница.
— Не можа ли да изчакаш поне час, Дек? — питам аз. Твърдо съм решил още сега да сложа край на този вреден навик. — Ако толкова държиш да ставаш в четири сутринта, много ти здраве. Но недей да ми звъниш преди седем… не, преди осем.
— Извинявай. Има и още нещо.
— Какво?
— Познай кой е умрял снощи?
Откъде, дявол да го вземе, ще знам кой може да е умрял снощи!
— Предавам се — ръмжа аз.
— Харви Хейл.
— Харви Хейл!
— Аха. Гътнал се от сърдечен удар. До басейна.
— Съдията Хейл?
— Точно той. Старата ти любов.
Сядам на ръба на леглото и тръсвам глава, за да прогоня мътилката от мозъка си.
— Не мога да повярвам.
— Да бе, усещам колко си опечален. Пуснали са му няколко сладки приказки на първа страница. Голяма снимка с черната тога, много е внушителен. Дървеняк с дървеняк!
— На колко години беше? — питам аз, като че има някакво значение.
— На шейсет и две. От единайсет години е съдия. Служебна биография колкото чаршаф. Всичко пише. Непременно трябва да я прочетеш.
— Да, непременно, Дек. Хайде, довиждане.
Тази сутрин вестникът изглежда по-тежък — сигурно заради подвизите на Брузър Стоун и Принс Томас. Историите им се редуват една след друга, но никой не ги е виждал.
Прехвърлям се на местните новини, където ме посреща много стара снимка на негова светлост Харви Хейл. Чета печалните разсъждения на негови колеги, между които е бившият му приятел и съквартирант Лио Ф. Дръмонд.
Особен интерес представляват догадките кой може да го замести. Губернаторът ще назначи заместник до следващите избори. Областта е наполовина черна, но само седем от деветнайсетте съдии са негри. Доста хора проявяват недоволство от това съотношение. Когато миналата година един бял съдия се пенсионира, бяха положени много усилия да го заместят с негър. Но нищо не излезе.
Показателен факт — главният миналогодишен кандидат е моят нов приятел Тайрън Киплър, харвардският възпитаник от фирмата на Букър, който ни изнесе лекция по гражданските права, докато се подготвяхме за изпита. Макар че още няма и дванайсет часа от смъртта на Хейл, според вестника най-елементарната логика сочи Киплър за негов заместник. Кметът на Мемфис, който е колкото черен, толкова и гласовит, твърди, че заедно с други местни ръководители ще настоява за избирането на Киплър.
Губернаторът е извън града и засега нищо не казва, но той е демократ и догодина го чакат избори. Ще подпише, няма къде да се дява.