Той замълча. Не го отрече, но явно не беше готов и да го признае. Отстъпи назад, но погледът му не се отклони от харпуна и за секунда.
— Не искаше да го разбирам, нали? Майка ти беше тук днес и опита да направи така, че никога да не разбера, да се отърве от всички доказателства. Само че я хванах навреме.
Сега вече всичко си идваше на мястото. Не ставаше въпрос за призрачен басейн. Нямаше духове, които излизат на повърхността. Имаше единствено семейство, което си иска това, което смята, че му се полага.
— Майка ми? Какво?
— Всичко се навързва! Боже, каква глупачка съм. Как въобще съм ти се доверявала?
Той поклати глава.
— Джакс, не разбирам как всичко това…
— Ти, майка ти и баба ти смятате, че тази земя, изворите и всичко принадлежи на вас! Че прадядо ми го е получил неправомерно, което вероятно е така, но не оправдава постъпките ви.
— И какво по-точно съм сторил? — Правеше се на изненадан, на невинен, който е бил набеден. — В какво ме обвиняваш, Джакс?
— В това, че се опита да ме сплашиш. Това си сторил и с Лекси, нали? Стреснал си я? Напълнил си главата ѝ с фантасмагорични истории за басейна и проклятието. Сигурно си наел някое момиче да изиграе жената с тъмната коса и то е изпълзяло от басейна. Тя ли е влизала в къщата? Промъквала се е вътре, докато Лекси е била в леглото си? Или това го свърши сам?
Тръпките, които полазиха по тялото ми, докато бях сама, бързо отстъпиха място на гнева. По челото и ръцете ми изби пот. Дланите ми затрепериха от продължителното стискане на харпуна.
— Никога не бих направил нещо подобно! Това е лудост, Джакс. Спри и се чуй какви ги говориш. В думите ти няма и капчица смисъл.
Яростта прогори пътя си през цялото ми тяло. Нямаше да му позволя да извърти думите ми и да ме изкара лудата в тази ситуация!
— Не мога да повярвам, че си го причинил на Лекси! Манипулирал си я. Използвал си заболяването ѝ, за да се докопаш до целта си. Боже, ти ли я напиваше с водка? Ти ли я убеди да не си пие лекарствата?
— Не!
Поклатих глава.
— Докато бяхме деца, отчаяно се опитваше да я впечатлиш, следваше я навсякъде, даваше ѝ онези малки бележници. Беше луд по нея, Райън.
Той кимна.
— Но никога не бих я излъгал — нито тогава, нито сега. Лекси значеше толкова много за мен. Както значиш и ти. Моля те, Джакс.
По страните ми се стичаха сълзи, от които се разгневих още повече.
— Не мога да повярвам, че слушах страшните истории, които с баба ти ми разказвахте, и дори бях започнала да им вярвам. Четох страниците от дневника на Лекси, като че в тях се е криела някаква доза истина.
Зрението ми се замъгли.
Портата отново изскърца и баща ми изникна иззад Райън.
— Какво става? — погледът му се премести от Райън върху харпуна. — Чух викове. Добре ли си, Джакс?
— Да — отвърнах. — Райън тъкмо си тръгваше.
Ръцете ми трепереха, а тялото ми беше цялото обляно в пот.
— Но аз… — запелтечи Райън.
Пристъпих към него и насочих харпуна право към гърдите му.
— Тръгвай си, мамка му!
Райън кимна и се отдръпна бавно с вдигнати ръце. Държах го на мушка през цялото време. Щом стигна до портата, се обърна да ме погледне, след което мълчаливо изчезна в мрака.
Щом с баща ми влязохме в кухнята, бушуващият в мен адреналин започна да затихва. Той отстрани стрелата от харпуна и го остави на плота, докато аз кръстосвах бясно из стаята, след което отвори по една бира за всеки от нас. Накрая се качих в стаята си, събрах всички доказателства и ги свалих в кухнята. Показах вестникарските изрезки на баща ми: за спасеното от пожара в хотела бебе, за оспорването на прехвърлянето на имота, за сватбата на Шърли. Показах му и страницата от дневника на Лекси, в която беше написала, че някой влиза в къщата и оставя мокри стъпки след себе си. После му изложих теорията си.
— Не разбирам — призна той. — Райън и баба му са се опитвали да сплашат Лекси?
— Да! И мен! Измислили са си истории за изворите, за злите сили, които ги обитават и които някак пленяват удавниците и ги използват. Лекси беше достатъчно податлива, за да се върже и да заживее във фантазията, която са изграждали с години. Вероятно са я убедили, че дълбочината в басейна се изменя, че на различни места по дъното му и в различно време долу се отваря някакъв портал. Може би така са идвали и са си отивали удавниците? Убедена съм, че са намерили някаква актриса да изиграе тъмнокосата жена и са накарали Лекси да си мисли, че жената от басейна е опасно, безплътно създание. После се опитаха да сплашат и мен, но…