— Каква тъмнокоса жена? — Баща ми все още изглеждаше объркан. Дори по-лошо, изглеждаше си направо притеснен.
Осъзнах колко трескаво бях говорила досега. Поех си въздух. Мислите ми се бяха разбушували и прескачаха от една на друга като огнени искри. Забави, казах си. Съсредоточи се и говори спокойно.
— Жената от скицника на Лекси. Тази, която ѝ е казала, че е излязла от…
— Значи твърдиш, че Райън и семейството му са накарали някаква жена да се престори на зъл дух, излязъл от басейна?
Отпих щедра глътка от бирата си.
— Нещо такова.
Беше ми ясно, че звучи налудничаво. Вероятно и фактът, че бях насочила харпун срещу Райън, изглеждаше леко притеснителен. Трябваше да си събера мислите и да изложа теорията си така, че баща ми да ме разбере.
Сетих се за разговора си с Карън от онзи ден, в който обсъдихме симптомите на психоза — променливи мисли и поведения, делюзии, халюцинации. Изглеждах като човек, който се е сринал и демонстрира всички тези симптоми накуп. Главата ми пулсираше и не успявах да проясня мислите си.
Трябваше да се обадя на Барбара. Също така обаче бях наясно, че ако ме види или чуе в това състояние, ще се притесни. Аз се притеснявах.
Входната врата се отвори.
— Джаки? — обади се Даян от преддверието.
— В кухнята сме — отвърна баща ми и Даян нахлу в стаята почти на секундата.
— Можеш ли да ми обясниш защо, по дяволите, си насочила харпун към Райън? Цяло чудо е, че не се е обадил в полицията. Можеше да го убиеш!
— Тук новините явно се разпространяват бързо — отвърнах.
— Тери беше у нас…
— Разбира се, че е била.
— Какво искаш да кажеш? — попита Даян със святкащи очи. Замълчах. Тя обаче продължи. — Райън ѝ се обади. Ужасила си го, Джаки! Какво се случва с теб?
— Джакс смята, че Райън и семейството му са манипулирали Лекси — каза баща ми. — Пълнили са ѝ главата със страшни истории и са наели актриса, която да се престори на един от злите духове, обитаващи басейна.
— Може да им е била приятелка, — не е задължително да е била актриса — поправих го.
Даян отмести поглед от баща ми и го впери в мен.
— Но защо? Защо биха сторили подобно нещо?
— Знаеш ли кои са те? — пресегнах се за изрезките, които бях показала на баща ми. — Шърли е дъщеря на двойката, която е притежавала хотела! След като той е изгорял, Бенсън Хардинг го е загубил на игра на покер с дядо ти! — подадох статиите на Даян, но тя махна с ръка.
— Знам всичко това. — Гривните на китките ѝ издрънчаха, когато кръстоса ръце. — Знам го от години. Не е някаква голяма тайна. Тери ми го каза преди много време, още когато бяхме деца. И все още не разбирам защо биха наели някого да сплаши сестра ти. — Гледаше ме сякаш съм си загубила ума.
— За да може Лекси да се съгласи да продаде имота. И те да го купят. Или за да предизвикат вселенското правосъдие, защото вярват, че земята и изворите им принадлежат.
— Значи твърдиш, че са го направили за пари и за „Спароу крест“?
— Да! И за изворите.
Даян изгледа баща ми и отново се извърна към мен. Вече не изглеждаше ядосана. Чертите на лицето ѝ бяха омекнали в съжаление.
И тогава осъзнах, че вероятно така се е чувствала сестра ми отново и отново в продължение на години; никой не ѝ е вярвал, дори напротив, всички са ѝ хвърляли тревожни погледи, изпълнени със съжаление — горката Лекси с нейните отвлечени мисли.
— Джакс — започна Даян с нисък и спокоен тон. — Мисля, че правиш проекция. Това са причините, поради които ти се отчужди от Лекси. Заради парите и къщата. Почувства се изиграна.
— Това няма нищо общо!
— Сега те е обзела вина и си търсиш кого другиго да набедиш, освен себе си — продължи Даян.
Вперих поглед в нея. Как смее да се прави на псевдотерапевт точно пред мен!
— Не! — обърнах се към баща ми. — Тед, ши ми вярваш, нали?
— Иска ми се — отвърна той и Даян го изгледа. Той сведе поглед към земята, след което го върна върху мен. — Мисля, че страдаш, Джакс. Всички страдаме. Всички се опитваме да разберем защо Лекси си е отишла. Търсим какво и кого да обвиним. Обвиняваме дори себе си. — Потърка очите си с длани. — Събери всичко това и получаваш развалини, които се поддават на какви ли не налудничави фантазии.
— Не! Казвам ти…
— Ето какво ще направим — прекъсна ме Даян. — Ще седнем и ще изпием по един чай. После ще си легнем. Утре ще станем и двамата ще си съберете багажа. Ще прекараме един спокоен ден, само ние тримата. Без алкохол. Без приключения край басейна или в града. Без харпуни! В неделя сутринта ще ви откарам до летището. Най-доброто нещо, което можете да направите за себе си, е да се приберете у дома, далеч от това място. Господ е свидетел как то се отразява на всички ни. Къщата и всичко случило се в нея… Способна е да си играе с теб. Поглъща те и изкривява заобикалящата те реалност. Тед, ще загрееш ли вода в чайника?