Страхотно измъкване, Джакс!
— Благодаря — обърнах се към пасажерското място, на което, разбира се, нямаше никого.
Запътих се директно към старческия дом. Вписах се на регистратурата и казах кого съм дошла да видя.
Щом Райън отказваше да признае, щях да се пробвам с Шърли. Надали щеше да е особено трудно да я накарам да ми каже истината.
— О, тя ви очаква — отбеляза радостно жената в униформа.
— Така ли? — Гърлото ми пресъхна. Бях на косъм да се обърна и да изтичам обратно на паркинга.
— Да, дори отказа да дойде на вечеря, за да не ви изпусне.
Тръгнах надолу по коридора към стаята на Шърли сякаш се движех на забавен каданс. Имах ужасяващото усещане, че влизам право в някакъв капан. Но какво зло можеше да ми стори възрастна жена в старчески дом?
Вратата на стаята ѝ беше отворена. Шърли беше вътре и редеше пасианс на малката масичка.
— Защо се забави толкова? — попита веднага щом ме видя и остави картите настрана. — Не стой като истукана, Джаки. Влизай, влизай. И затвори вратата след себе си.
На масата в стаята имаше сок и сладки, като че бяхме малки момиченца, устроили си чаено парти.
— Седни — каза тя.
Останах права със скръстени ръце.
— Знам коя си — заявих.
— Така ли? — Шърли си взе една бисквитка и я захапа.
— Ти си дъщерята на Бенсън Хардинг и Елайза Флеминг. — Шърли замълча и продължи да дъвче бисквитката си. — Семейството ти вярва, че изворите и земята към тях му принадлежат. Че баща ти не е бил с всичкия си, когато ги е заложил на игра с прадядо ми.
Тя кимна, остави остатъка от бисквитата и попи устните си със салфетка.
— Баща ми си отиде съсипан. Хотелът и всичко, което се случи в него, го унищожиха във финансов, физически и емоционален план. Права си, че баба ми и дядо ми не успяха да преживеят загубата на земята. Смятаха, че са измамени.
Усетих плахо туптене в главата — леко пробождане зад лявото ми око, което съвсем скоро щеше да прелее в непосилна, прорязваща болка. На челото ми изби студена пот. Изведнъж светлината в стаята стана прекалено ярка.
— Колко далеч отидохте в наказанието на семейството ми?
— Наказание ли?
Мислите ми прескачаха от една в друга.
— В нощта, в която леля Рита се е удавила, с нея е имало и друг човек. Майка ми е чула два гласа. Ти ли беше? Примамила си Рита във водата…
— Аз ли? — Шърли изглеждаше шокирана. — Защо, за бога, бих сторила подобно нещо?
— За да причиниш болка на семейството ми. Да си отмъстиш. Баба ти и дядо ти ли те накараха да го направиш?
— Не, миличка. Не си разбрала правилно.
Стаята сякаш се разлюля. Присвих очи. Лявото вече се бе насълзило.
— Какво всъщност се случи с Лекси?
Шърли въздъхна раздразнено.
— Откри истината. Но не обърна внимание на предупрежденията ми. Така и не разбра колко опасна бе ситуацията.
Това вече ми идваше в повече.
— Открила е истината единствено в историите, с които внимателно сте я захранвали.
— Историите, които ѝ разказах, са истина. Точно както и това, което казах на теб.
— Не ти вярвам. — Едва успявах да запазя тона си спокоен. Все пак не ми се искаше в стаята да нахлуят сестри и санитари. — Мисля, че си убедила Лекси да спре да си пие лекарствата. Тримата с Райън и Тери сте ѝ напълнили главата с разни глупотевини за басейна. Също така смятам, че сте наели някого да изиграе тъмнокосата жена от басейна.
Тя отметна глава назад и се разсмя.
— Миличка, това звучи доста сложно за организиране.
— Тя ли се промъкваше в къщата, докато Лекси е била горе? Тя ли я примами в басейна през онази последна нощ? Не искам да чувам повече налудничави истории. Искам само истината.
Старицата се вгледа в преплетените си на масата пръсти, след което вдигна поглед към мен.
— С баба ти бяхме като сестри. — Тя отиде до лавиците и за втори път извади стария си албум. — Никога не бих могла да сторя нещо лошо на нея или на семейството ѝ. Опитах се единствено да ви предпазя. Ела, седни — потупа мястото до себе си, албумът беше в скута ѝ.
Разтвори го на снимка с група ученички.
— Това там е баба ти — посочи една от тях. — На втория ред, третата от дясно наляво.
Баба беше невероятно млада, с тъмни коса и очи, и се усмихваше на камерата. Шърли беше права: с баба наистина си приличахме.
Имаше още няколко снимки на двете им: в басейна, на коне, в кану в езерото, на Шърли, която държеше наниз рибки, и баба, хванала и двете въдици. Изглеждаха млади и щастливи и ми напомняха за приключенията, които и ние с Лекси си устройвахме из „Спароу крест“ и Бранденбург.