Прасчо беше влязъл в кухнята и се беше привел на около метър от затворената врата. Взираше се в нея, а жълтите му очи присвяткваха на светлината на свещите. Беше дръпнал уши назад и ръмжеше.
Даян сложи сирене и крекери в чиния и я сервира на масата. Баща ми отиде до мивката и погледна към басейна през прозореца. Виждах отражението на осветената стая, на изражението на баща ми, който спря да се мръщи и се усмихна.
— Тя е там — каза. — Виждам я.
Знаех, че трябва да стана, да отида и да погледна, но тялото ми бе сковано от ужас. Логичната мисъл сочеше към Райън. Той беше там. Или Тери. Просто се ебаваха с нас. Опитваха се да ни изплашат.
После обаче се сетих какво бях видяла: лицето на Лекси, която ни се усмихваше.
Защо не дойдете при мен и не поплувате?
Баща ми се обърна към нас.
— Тя е! Дойде! Каза, че ще дойде. Обеща — обърна се и се взря в мен. — Върна се за теб.
Тя беше моето желание.
Аз бях нейното.
Поклатих глава. Не беше възможно.
Той се изстреля от кухнята.
— Тед, почакай! — Даян скочи и го последва. Чувах стъпките им по коридора.
— Не! — извиках и се изправих да ги последвам.
— Тед! — викна Даян. — Мисли рационално.
Чух как резето на входната врата изщрака.
— Ще видиш — каза отново баща ми. — Тя е. Тук. Тя е тук!
Той отвори вратата и излезе навън. С Даян го последвахме в нощния хлад. Вечерта беше спокойна, небето бе обсипано с облаци, които затъмняваха светлината на звездите и луната.
Баща ми отвори портата със зловещо скърцане и извика името ѝ.
— Лекси!
Последвах го.
Басейнът вонеше на разложение.
— Тук няма никого — каза Даян. — Тед, хайде да се прибираме. Моля те.
В нощния сумрак можех да различа гладката повърхност на водата, ръбатите форми на столовете около басейна — като прегърбени фигури, които чакаха да бъдат употребени. Хвърлих поглед към къщата и видях как свещите примигват в кухнята, хвърляйки странни, танцуващи сенки.
— Тя е във водата — каза баща ми с копнеещ поглед, вперен в повърхността. — Това е Лекси. Не виждате ли? Казах ви!
Усмихна се толкова широко, че зъбите му грейнаха в мрака. После скочи във водата. Басейнът го погълна с няколко кротки вълнички.
— Тед! — изкрещях и хукнах напред, сякаш все още можех да го спра.
Главата му изплува на повърхността за глътка въздух.
— Тя е долу. Във водата!
— Излез оттам — подадох му ръка. Той заплува далеч от мен.
— Трябва да видиш! Ела във водата, Джакс! Тя иска да дойдеш във водата!
После си пое дълбоко въздух и се гмурна обратно.
— Тед! — изкрещях. Но от него бяха останали само балончета.
— Трябва да му помогнем. — Даян беше готова да скочи в басейна. — Той е полудял! Ще се удави!
Изритах обувките от краката си.
— Ще го извадя. Ти стой тук.
И се гмурнах.
Водата беше както винаги болезнено студена. Ужили всеки сантиметър от кожата ми, вкочани мускулите ми и ги направи бавни. Движението беше трудно.
Отвори очи, Джакс.
Какво бе видяла Лекси за последно във водата? Кой я беше примамил в басейна?
Елайза?
Рита?
Марта?
Или просто обещанието, че може и да получи сбъднатото си желание? Че ще се върна при нея, на това място.
Тук съм, помислих си, докато водата караше тялото ми да изтръпне и отмиваше всичко останало. Лекси, тук съм.
Мъчех се да различа нещо в тъмната вода.
И просто така отново бях на десет. Пръстите ми загубиха чувствителността си. Сърцето ми бумтеше.
Заплувах все по-надълбоко, пресегнах се и докоснах нещо — ръка или крак. Моля те, господи, нека бъде Тед. Сграбчих го и заплувах обратно към повърхността. Моля те, нека не е малката Рита, с бледо, издуто лице.
— Сестра ти е там, долу — каза Тед веднага щом главите ни се показаха на повърхността. — Видях я!
Във водата няма нищо друго, освен това, което сами водим със себе си.
Завлякох Тед до ръба, докато той все още се бореше за въздух.
— Излизай от басейна — наредих му. Той започна да драпа по хлъзгавата повърхност. Със сетни сили го избутах, а Даян хвана ръката му и задърпа, за да го извадим от водата. Той се просна треперещ на плочите, кашляйки.
— Беше тя — каза накрая. — Видях лицето ѝ!
Хванах се за ръба, но повърхността беше толкова хлъзгава, че се изпуснах.
Нещо се отърка в крака ми и аз изпищях.
Паникьосана, с препускащо сърце, преметнах лакти през ръба, опрях предмишници в земята и започнах да се набирам. Точно тогава усетих как нечии пръсти се увиват около краката ми като пипала. Сетих се за рисунката на Деклан и ме сполетя абсурдното чувство, че съм попаднала в нея.