— Е, пристигнах, но не съм сигурна дали съм чак „невредима“.
Напът за дневната подминах маска за гмуркане, шнорхел и работна лампа, свързана с дълъг свръхмощен удължителен кабел. Всяка свободна повърхност беше покрита с откъснати от тетрадка листи с драсканици и скици, стари снимки, извадени от албумите, фотокопирани документи, изпъстрени с бележки, полупразни чаши с чай, чинии със засъхнали останки от храна. Различни дрехи — суичър, шорти за бягане, бански костюм, халат за баня — бяха смачкани и захвърлени. На ръба на масичката за кафе се крепеше почти празна бутилка водка „Кетел Уан“.
— Не знаех, че Лекси пие — казах и вдигнах бутилката. Лекси ненавиждаше начина, по който алкохолът забавяше мисълта ѝ; казваше, че е като да навлечеш тежък, мъхнат мечешки костюм, с който ти е неудобно, потиш се и губиш ясен поглед върху света наоколо. Твърдеше, че марихуаната я уравновесява и ѝ помага да забави препускащите мисли, за да може останалите да ги настигнат. Погледът ми попадна на кутийка с листчета за свиване на цигари и няколко изпушени джойнта на дъното на чашите върху масичката за кафе.
Леля Даян беше вперила поглед в бутилката в ръката ми.
— И аз нямах представа, че Лекси пие. Така и не заобича алкохола. — Рано или късно щях да свикна да говоря за Лекси в минало време. — Виж, това от друга страна — продължи Даян, като вдигна наполовина пълно пликче с трева, — го обичаше, и то доста.
Не можах да повярвам на очите си, когато леля ми започна да си свива джойнт.
— Какво правиш?
— Пека си пай, Джакс. На какво ти прилича?
— Не знаех, че пушиш.
— Знаеш ме каква съм — пълна с изненади. — Облиза крайчето на листчето и го приглади.
— Какво е това, за бога? — попитах, като се насочих към старинния бюфет, който заемаше половината стена. Точно в него баба държеше сребърните прибори, подложките за хранене и салфетките, както и скъпите чинии и купи, които ползвахме по празниците. Сега върху него имаше близо трийсет чаши и буркани. По лакирания клен бяха останали призрачни следи от мокри петна. Всяка една от чашите беше поставена върху къс хартия с изписани числа. 1/6, 6/6, 11/6. Вдигнах една от чашите. Водата в нея — в случай че наистина беше само вода — беше леко мътна, но нямаше аромат.
— Един господ знае — отвърна леля Даян и избута купчина хартия, за да се настани на дивана с току-що свития си джойнт в уста. — Дойдох преди две седмици. Беше малко разхвърляно, но нямаше нищо общо с това тук. — Пресегна се и взе запалка от масата. Върнах чашата на мястото ѝ и взех откъснат от тетрадка лист:
F9:11/6
— 7.2 метра
F9:11/6 13 ч. — 7.2 метра
F9:11/6 22:20 ч. — над 50 метра!!!
***Утре трябва да купя още въже
Имаше и други хартийки — гръбчета на пощенски пликове, лепящи листчета, откъснати части от пазарски торби, — но повечето бяха хвърчащи листчета с по три перфорирани дупки за органайзер от едната страна. Лекси поддържаше такъв органайзер от години — произволна смесица от дневник, списъци за пазар и задачи и специално местенце за случайни мисли и идеи. Веднъж ѝ подарих луксозен тефтер с кожена подвързия, но тя така и не го отвори с оправданието, че постоянството на страниците я плаши. „В моя органайзер мога да се върна назад и да откъсна всичко, което вече не ми допада. Или да го пренаредя.“ Сякаш пренареждането на страниците в органайзера ѝ помагаше да вкара живота си в ред. Много от тях бяха изписани с подобни кодове, дати, времеви отрязъци и мерки: J2; А7; D10. Напомняха ми на позиции в игра на бойни кораби: сякаш играчите разкриваха координати и потопяваха подводниците на опонента. Мамка му, Джакс! Потопи разрушителя ми!
Взех един от записите от дневника ѝ:
13 май
Изваждане.
Съкращаване.
Редактиране.
Каква част от внимателно изнесената ни история е била редактирана?
Нашата история. Историята за нас. Историята на ТОВА МЯСТО! Историята на ИЗВОРИТЕ!
БАБА Е ЗНАЕЛА! Баба е знаела истината и я е премълчала.
Друг лист хартия съдържаше всички подробности около удавянето на Рита, които Лекси бе успяла да изрови.
Факти за смъртта на Рита, които знам:
Рита е била на 7 години.
Мама е била на 10. Даян — на 13.
През онази сутрин баба е намерила Рита да СЕ НОСИ в басейна с лицето надолу.
Рита е била облечена с нощницата си.
Всички — баба, мама, Даян, Рита и прабаба — са били у дома. Предишния ден са вечеряли заедно — говежда яхния, после са погледали телевизия и са си легнали. Никой от тях не е видял или чул нищо.