По някое време през нощта или рано сутринта Рита явно е станала и е слязла до басейна. На следващата сутрин мама и Даян се събудили от писъците на баба. Веднага изтичали да видят какво става. Баба била гушнала телцето на Рита — вир-вода, тъкмо изкарано от басейна.
Намерих смъртния акт.
Причина за смъртта: СЛУЧАЙНО УДАВЯНЕ.
Сякаш нещата са били толкова прости.
Сякаш това се е случило в действителност.
Пуснах листовете обратно на земята и се настаних до леля ми на дивана. Поклатих глава, когато ми подаде джойнта; тревата беше последното, от което имах нужда в момента. Тя си дръпна, задържа дъх, след което бавно издиша.
— Преди две седмици изглеждаше добре.
— Как мислиш, че се е случило? — попитах я. — Тя беше най-добрата плувкиня, която познавам. Как се е удавила? Тоест, мислиш ли, че…
— Че е било самоубийство? Че се е удавила нарочно? — раменете на леля ми увиснаха. — Сигурно никога няма да разберем. Може би просто е направила прекалено много дължини и се е изморила или кракът ѝ се е схванал, или се е смятала за риба. Няма как да знаем. Никога няма да разберем какво е отвело Лекси до басейна онази вечер, нито пък какви са били мислите ѝ през последните ѝ дни на тази земя. Можем да се опитаме да разберем, да налучкваме, но това е борба с вятърни мелници.
Сестра ми, въртящият се дервиш, помислих си, докато оглеждах заринатата с боклуци стая. Като циклон, оставящ след себе си единствено разруха. Излизаше на разточителни пазари, решаваше, че ще прави ремонт, и забиваше чук в стената, или ѝ хрумваше да се обърне към шотландските си корени и захващаше да се учи да свири на гайда — после заявяваше, че всичко това е голяма глупост. Обаждаше ми се, ридаейки, унила и пълна със самоубийствени мисли. Голяма част от живота ми бе преминала в опит да помогна на Лекси да се съвземе след поредния си епизод, в увещания да си пие хапчетата.
Погледът ми попадна на захвърлена на пода снимка на двете ни с Лекси като деца. Бяхме застанали пред басейна, в който се беше удавила преди часове. Лекси изглеждаше на дванайсет, което означава, че аз бях на девет. Бяхме облечени с бански в две части в ярки цветове, прехвърлили ръце през раменете си и направили смешни физиономии за пред фотоапарата. Зад нас тъмната вода блестеше като обсидиан, а отраженията ни сякаш чакаха да разберат какво ще направим.
Затворих очи и се отпуснах във възглавниците на дивана.
Миризмата на трева ми напомняше за Лекси. Затворих очи и си позволих за секунда да си представя, че до мен седеше не Даян, а сестра ми.
Сякаш можех да я чуя: Здрасти, Джакс. Мина много време.
Нещо се отърка в левия ми прасец — първоначално съвсем леко, после малко по-уверено и настоятелно.
Отворих очи и извиках.
Даян подскочи и изпусна джойнта си.
— Какво беше това, по дяволите? — попитах, докато малката черна пухкава топка се стрелна към другата част на стаята.
— Прасчо — отвърна Даян с осезаемо облекчение в гласа.
— Какво? Това не беше прасе — казах. Макар че на този етап не бих се изненадала, ако Лекси беше пуснала и прасе в къщата.
— Котката на Лекси — обясни Даян.
— Лекси е имала котка? От колко време?
— Вече няколко месеца. Беше бездомник, който все се навърташе наоколо. Мисля, че в крайна сметка двамата се погрижиха един за друг.
Не можех да повярвам. Котка. Лекси е имала котка.
— Наричаше го Прасчо — каза Даян.
Надигнах се от дивана и потърсих котарака с поглед. Беше се скрил под старинния скрин в трапезарията.
— Кой кръщава котката си Прасчо? — клекнах и се вгледах в малкото черно коте. Златистите му очи се взряха обратно в мен. Явно го бях стреснала точно толкова, колкото и той мен — беше се прилепил до стената, залегнал до земята с дръпнати назад уши.
— Излез, голямо момче — прикотках го.
Той изсъска.
Толкова за доброто първо впечатление.
— Трябва да го хванем и да го отведем в приюта — отбеляза Даян.
— Не можеш ли да го вземеш?
Тя поклати глава.
— Алергична съм.
— Не познаваш ли някой, който би го взел?
Даян се смръщи.
— Мога да разпитам. Нали се сещаш за приказката за лесбийките и котките? Това е от стереотипите, в чиято истинност лично съм се убедила.
— Иска ми се да пробваме да му намерим истински дом, вместо просто да го оставим в приюта. Аз ще се грижа за него междувременно. — През живота си не бях гледала котка или какъвто и да било друг домашен любимец, но не можеше да е чак толкова трудно.