Поръчах порция начос с гарнитура за двама ни. Не бях гладна, но на баща ми щеше да му дойде добре нещичко, което да поеме целия този алкохол.
— Да не си болен? — попитах го.
— И ши изглеждаш чудесно, Джакс.
— Сериозна съм, Тед. Изглеждаш смазан. Добре ли си?
Той се облегна назад на пейката.
— Едно от децата ми току-що почина, Джакс. А и доскоро се прочиствах. Бях на макробиотична диета. От известно време се виждам с една жена — Ванеса. Та тя иска да пречисти тялото и душата ми — приведе се напред, облегна се на лакти и сниши глас. — Е, какво знаем? Какво се е случило с Лекси?
— Спряла е да пие лекарства…
Той отпи продължително от маргаритата, разбърка ледените кубчета със сламката, прокара пръст по ръба на чашата и обра солта.
— Не биваше да остава съвсем сама в онова място. Онази къща… — той поклати глава.
— Баба я остави на нея. А и Лекси обожаваше „Спароу крест“.
— Тя преживя тежка зима там, Джакс. — Тед ми хвърли леден поглед, който сякаш казваше: Но ти няма как да знаеш.
— Даян каза, че е била добре — отвърнах отбранително.
— Даян виждаше само онова, което Лекси ѝ позволяваше да види. — Тед се вгледа в питието си, след което се взря в мен. — Кога за последно говори с нея, Джакс? Ама наистина говори?
Вината и без това ме разяждаше като гневен плъх. Не отговорих на въпроса му.
— Обади ми се — каза накрая баща ми. Звучеше колебливо. Сякаш не беше убеден, че трябва да ми каже. Сякаш предаваше доверието ѝ, въпреки че тя си беше отишла от този свят. Винаги се държеше така, когато говореше за Лекси. Отнасяше се много защитнически към връзката им и към тайните, които си споделяха.
— Кога?
— Преди три дни. В нощта преди… преди да се случи, предполагам. — Тед отново се облегна на виниловия гръб на пейката.
— И как звучеше?
— Малко маниакално. Но не беше зле. Не извън контрол. Чувал съм я и в далеч по-лоши моменти.
Връзката между него и Лекси беше нещо, което аз така и не успях да постигна. Всеки от тях разбираше другия. Тя му се обаждаше, когато беше спряла да си пие лекарствата, а той ѝ звънеше, когато изпаднеше в епизод на тридневно рисуване, без да спира и без да спи. И двамата винаги отговаряха на обаждането на другия.
— Какво ти каза?
— Питаше за Рита. Дали бих могъл да ѝ дам каквато и да било информация за нея. Но преди всичко искаше да разбере… — замлъкна за момент и впери тъжния си поглед в чашата. — Дали има вероятност случилото се с Рита да не е инцидент. Каза, че е открила нещо, което я навежда на мисълта, че Рита може и да е станала жертва на убийство.
— Убийство? — възкликнах прекалено силно и някак ядосано. Стиснах зъби, за да не изрека думите, които продължаваха мисълта в главата ми: Сигурно се шегуваш, мамка му. Поех дълбоко въздух, за да се успокоя.
Бъди обективна, казах си. Използвай умението си да слушаш. Приеми всичко и събери възможно най-много информация, преди да си направиш заключение.
— Добре — продължих със значително по-спокоен тон. — Какво друго каза? Сподели ли какво е открила?
Той поклати глава.
— Говореше прекалено бързо. Каза, че е хванала някаква следа. Нещо голямо.
Кимнах.
— А ши какво ѝ отвърна?
Той сведе поглед към дланите си на масата.
— Казах ѝ истината.
— Която е? — заинатих се.
— Че майка ти беше убедена, че онази нощ Рита не е била сама в басейна. Че се е срещнала с някого.
— Какво? — Със сигурност не бях чувала, тази част от историята. Бях наясно, че баща ми и Лекси криеха тайните си от мен, но самата идея, че майка ми е премълчала нещо толкова значимо, просто ми дойде в повече.
— Според Линда тя се е събудила и е забелязала, че Рита я няма. Отишла до прозореца. Нямало как да види басейна, защото винаги е спяла в твоята стая — просто е нямала видимост, — но чула гласове. На Рита и още някого. Линда помислила, че Рита си играе с Марта.
Кимнах. Бях чувала историите за Рита и въображаемата ѝ приятелка Марта. Как Рита молела баба да приготви една допълнителна порция и я изнасяла навън за Марта. Всички чували как разговаря с приятелката си, как придава на Марта висок, писклив тон. Сетих се и за рисунката в играта „Змии и стълби“: Марта У. На 7 години.
Баща ми продължи.
— Но не звучало сякаш Рита говори сама на себе си, сещаш ли се? Не било като смешната имитация, която правела по принцип. Този път било различно. Линда искала да види с кого е Рита, но не искала да вкарва себе си или Рита в неприятности. Затова се върнала в леглото.