Възрастните хора в града знаят истината. Казват, че изворите дават чудеса, но винаги вземат нещо в замяна.
Цената, която хората плащат на изворите, се равнява точно на даденото им чудо.
Скъпа приятелко, моля те, кажи ми, отправи ли и ти своето желание?
Моля те, не мисли за мен като за ужасен човек, ако призная, че се моля да не си.
Трябва да ти кажа още нещо, макар да съм убедена, че ще ме сметнеш за луда.
Видях малката Марта. Една вечер отидох до басейна и я заварих да ме чака. „Ела тук, поплувай с мен“, каза ми. О, Етел, точно тогава избягах от нея. Избягах и не се върнах, но знам, че тя все още е там и чака.
Стаята се завъртя около мен и без да съзнавам какво правя, смачках писмото и го хвърлих в камината. Топчето хартия се приземи върху тлеещите от сутринта въглища и мигновено се запали.
23 септември 1929 г.
След като прочетох писмото на Елайза, веднага ѝ написах отговор, като ѝ казах, че признанията ѝ много са ме разтревожили. „Не те смятам за луда — уверих я. — Мисля, че смъртта на горката малка Марта те е разтърсила до дъното на душата. Скръбта оказва странно влияние върху съзнанието.“ Продължих със съвет, според който щеше да ѝ се отрази добре да замине от хотела и изворите. Поканих я да дойде на гости у дома. „Тръгни още сега — написах. — Моля те, Елайза, настоявам. Няма нужда да отговаряш на писмото ми. Просто се качи на колата и ела.“
И зачаках, изпълнена с надежда като една малка глупачка. Всеки шум от автомобилен двигател на улицата ни ме караше да надничам през прозореца с надеждата, че ще видя Елайза и ще я прегърна. Нямах търпение да ни погостува у дома. Щяхме всяка сутрин да пием чай. Щях да ѝ разкажа за бременността си и тя щеше да ми даде някой и друг съвет, да ми разкаже как са преминали нейните девет месеца на износване. Със сигурност дистанцията от хотела щеше да премахне странното влияние на изворите върху нея — щеше веднага да разбере, че историите, които е чула, и нещата, които вярва, че е видяла, няма как да са истина. Щяхме хубавичко да се посмеем на увлечението ѝ и на проявата на лековерие, с което е приела подобни безумици за истина. Представях си го съвсем ясно, докато седях в кухнята и си пиех чая. Бях направила цял чайник и бях подготвила още една чашка с чинийка, в случай че Елайза се появи изневиделица точно в този момент.
Когато не дойде, изсипах останалия чай в канала, влязох в банята и надупчих ръката си шест пъти с карфица. Още я няма, но идва, повтарях си, докато притисках карфицата в кожата.
Аз съм госпожа Монро и чакам гостенка. Моя добра приятелка. Ще си споделяме тайни и ще се смеем на по чаша чай. Ще ѝ направя от прочутите ми малинови тартчета и тя няма да иска да си тръгне.
— Поканих Елайза Хардинг да ни дойде на гости — казах на Уил, когато се прибра и ме завари да застилам леглото в гостната с чисти чаршафи. Не му бях казала нито за смъртта на горката малка Марта в хотела, нито за последвалото разкритие на Елайза. Знаеше, че си пишем писма, в които споделяме за градините, шивашките си проекти и любимите си рецепти. Трябва да ни смята за много опростени същества!
Уил ме изгледа странно.
— Сигурна ли си, че идеята за гости е добра? Точно сега? Толкова си заета с фестивала, а не искам да се преуморяваш, предвид състоянието ти.
— Глупости — отвърнах. — Гостуването на Елайза ще ми се отрази добре. А и тя може да ми помогне с фестивала. Толкова е организирана. Замисли се колко работа е вложила в розовата градина и с каква лекота се грижи всичко в хотела да се случва по план.
Той кимна.
— Щом ще те направи щастлива…
— Да, да — отвърнах и преметнах ръце през раменете му, за да го целуна по шията. — Най-щастлива на света!
Този следобед най-сетне получих писмо от хотела! В адреса на подателя обаче не беше записано името на Елайза, а на съпруга ѝ — господин Бенсън Хардинг.
Скъпа госпожо Монро,
Страхувам се, че ви пиша с ужасни новини. Със съжаление ви информирам, че съпругата ми, Елайза, миналата седмица се удави на територията на хотела. Както можете да си представите, аз съм напълно съсипан.
Също така трябва да призная, че през последните седмици преди инцидента тя не бе с всичкия си. Моля ви да не вземате сериозно думите, които ви е написала в последните си писма.