Смята се, че огънят е започнал по вина на собственика на хотела, Бенсън Хардинг. Едва две седмици по-рано господин Хардинг е загубил съпругата си вследствие на удавяне на територията на хотела.
На снимката се виждаше голяма група пожарникари, които стояха насред отломките; от овъглената дървесина на земята все още се издигаше дим. Фонтанът пред хотела беше непокътнат и все още работеше, което го караше да изглежда някак не на място.
Новината ме остави без дъх. Почти усещах миризмата на пушек, горещината от жаравата запари по лицето ми и по страните ми започнаха да се стичат капки пот. Зави ми се свят и ми се догади.
— Не ми ли беше споменала, че с Елайза Хардинг сте си разменяли писма? Знаеше ли, че горката се е удавила? — попита ме Мъртъл, изучавайки лицето ми.
Извърнах поглед.
Цената, която хората плащат на изворите, се равнява точно на даденото им чудо.
Скъпа приятелко, моля те, кажи ми, отправи ли и ти своето желание?
Пригладих гънките на роклята си и ръката ми остана на корема в несъзнателен опит да предпази бебето по някакъв начин, да му попречи да чуе за случилото се.
— Не — излъгах. — Ужасяваща новина. Останах без думи.
Хана Едсел мина покрай нас, понесла поднос с чинии, пълни с пай с пиле, картофено пюре, сос от червени боровинки и зелен боб.
— Храната е готова! — обяви тя.
Все още държах вестника в ръцете си. Рут Едсел се появи иззад Хана със също толкова тежка табла.
— Ще биеш ли камбаната, Етел? За да започнат хората да се настаняват?
С Уил седнахме да вечеряме с третата група, а Мъртъл се присъедини към нас и господин и госпожа Милър на нашата дълга маса.
— Каза ли новината на Уил? — попита ме.
Бях се впуснала в организацията на вечерята, без да си позволя и миг, в който да се замисля за пожара. Бях скрила новината в малка кутийка в дъното на съзнанието си и я бях запечатала.
Веждите на Уил се стрелнаха нагоре.
— За коя новина става въпрос?
— Хотел „Бранденбург спрингс“ е изгорял — отвърна Мъртъл.
— О, чух за това! — включи се и господин Милър, който седеше до нас на дългата маса. — Толкова хора са загинали.
— Петнайсет гости — потвърди Мъртъл. — Целият хотел е бил унищожен.
Лицето ѝ се зачерви и лъсна от пот, сякаш подложено на горещината от пожара.
— Колко ужасно! — възкликна Уил. — Бяхме там наскоро, през юни. Нали, Етел?
Кимнах, но устата ми бе пресъхнала като пепел. Спомних си как с Уил танцувахме в трапезарията, как се разходихме до изворите. Спомних си и пауните. И опияняващия аромат, който се носеше от розовата градина на Елайза.
— А и очаквахте госпожа Хардинг да ви дойде на гости, нали?
Отворих уста, за да заговоря, но от нея не се откъсна и думичка. Отворих я отново, след което пак я затворих — като риба на сухо, бореща се за въздух.
— Мъртва е, милата. Удавила се е в басейна преди две седмици — допълни Мъртъл.
— Господи — каза Уил, остави вилицата си на масата и се обърна към мен. — Знаеше ли за това?
Поклатих глава, поех си дълбоко дъх и затворих очи.
Аз съм госпожа Монро. Председателка на комитета на падналите листа. Всички сме седнали на вечеря. Съпругът ми е до мен. Ще имам бебе през пролетта. Едно здраво момиченце.
Забивам нокти в дланите си, след което отварям очи и поглеждам храната, която не бях докоснала. Хващам вилицата си и хапвам от пая с пилешко, чийто сос е гъст и прекалено солен. Тестената коричка се превръща в безвкусна паста в устата ми. Все пак я сдъвквам и преглъщам, като движа тялото си подобно на кукла на конци.
— Леля ми Ирма живее в Бранденбург — заяви госпожа Милър, след като сдъвка голяма хапка с боровинков сос, който оцвети устните ѝ в яркочервено. — Хора от цялата страна се стичат при онези извори. И винаги се случва нещо ужасно.
Изпуснах вилицата си и тя издрънча в чинията.
— Нещо ужасно?
— О, да — продължи госпожа Милър. — Изворите помагат например на слепец да възвърне зрението си, но два месеца по-късно всичките му крави измират. Или гръм удря брат му. Доброто винаги е придружено от зло.
Скъпа приятелко, моля те, кажи ми, отправи ли и ти своето желание?
Отново ме обзе чувството, че се отнасям, издигам се някъде далеч от съпруга ми, от приятелите ми и съседите.
— Пълни глупости — каза Уил и набучи зелен боб с вилицата си. — Ужасно е — поклати глава той. — Всички тези хора, горките. А и мястото беше толкова специално. Новините са отвратителни — и тази за пожара, и другата за смъртта на госпожа Хардинг. Но такива ужасни неща се случват и когато това стане, трябва да ги преживеем и да продължим нататък. Няма смисъл да се поддаваме на суеверия.