— Съжалявам, че не мога да дойда в къщата — каза Шърли.
— Разбирам — взех ръката ѝ в своята. — Радвам се, че успя да дойдеш на службата.
Тя стисна силно дланта ми.
— Остаряването не е лесна работа. Отново ставаш дете — всички ти говорят сякаш не можеш да ги чуеш или не си способен да слушаш. Казват ти какво можеш или не можеш да правиш, притесняват се да не се измориш, заявяват, че бъркаш прости неща, които разбираш съвършено. Баба ти постъпи мъдро, като си отиде още тогава.
Кимнах, защото нямах представа какво друго да кажа. Забележката ѝ прозвуча, като че баба ми бе имала някакъв избор; като че преднамерено бе издъхнала от сърдечна недостатъчност на почивката си.
— А сестра ти… Е, обичах я толкова много — сълзи изпълниха и без това воднистите очи на Шърли. Тя обгърна лицето ми с ръце, както правеше баба, приближи се на сантиметри от мен и каза: — Всъщност Лекси не си е отишла.
Последното нещо, от което имах нужда в момента, бяха успокоителни слова за превръщането на Лекси в ангел, но въпреки това кимнах, защото не ми се спореше с възрастна жена за духовните ѝ разбирания. С облекчение видях Райън, който се беше запътил към нас.
— Готова ли си, бабо?
— Отиди до басейна — прошепна Шърли в ухото ми. — Там ще я откриеш.
Цялото ми тяло се напрегна. После си поех дълбоко дъх и си напомних, че това е мила възрастна жена, която очевидно страда от деменция. Усмихнах ѝ се топло.
— Благодаря ти отново, че дойде.
Райън хвана баба си под ръка, махна ми за довиждане и я поведе към колата.
Баща ми беше поел ролята на барман в трапезарията и доста отработено смесваше токсично силни напитки за гостите, използвайки огромния набор от бутилки с алкохол и разредители, които Даян бе наредила на бюфета. Направи джин с тоник за Лили, собственичката на къщата за гости. Беше дошла на службата с дъщеря си Минди, която беше в началото на двайсетте си години.
— В началото на май направи парти там горе — каза ми Минди. — Беше осветила цялата къща и басейна със свещи! Плуваха дори във водата. Боже, беше толкова красиво! Всички искаха да поплуват, естествено.
Кимнах и се замислих, че водата сигурно е била леденостудена през май. Кой въобще би искал да се потопи в нея?
Така и не ми се удаде възможността да я попитам; Забелязах, че майка ѝ, Лили, флиртуваше с баща ми. И той ѝ отвръщаше със същото.
— Не мога да повярвам, че я няма — каза Минди. Явно беше съсредоточила цялото си внимание върху това да не заплаче. — Когато се сетя за Лекси, в ума ми винаги ще изплува споменът за онази нощ. За това как пусна плоча на Фатс Домино и пя и танцува на „I Hear You Knocking“. Обичаше старите си плочи. Знаеш ли каква удивителна колекция имаше? — Тя затананика някаква мелодия и се залюля в ритъма ѝ.
Поклатих глава.
Чук-чук, Джакс. Ще ме пуснеш ли вътре?
Освен кетъринг платата, които Даян беше уговорила, гостите пристигаха с още храна: нарязани колбаси, печива, касероли, тенджери, пълни с кюфтета и чили. Носеха каси бира и бутилки с вино. Патрик и Джейми Брюър, които ръководеха органичната ферма в града, донесоха бутилка домашен ликьор от бъз. Райън се появи с бутилка „Кетел Уан“ и аз му благодарих, отбелязвайки си наум да го попитам дали той бе донесъл бутилката, която намерихме тук.
Бях изпила две чаши вино, но вече отпивах от огромната чаша силна маргарита, която Даян беше поставила в ръката ми. Знаех, че твърдият алкохол не е най-добрата идея, но ми допадаше далечното чувство за изтръпналост, което ми даваше. Бях взела три адвила, но главата ме болеше въпреки добавения алкохол. Минах през дневната и кухнята, поздравих хора, които почти не познавах, и бях представена на други, които явно вече ме познаваха. Хора, които искаха да разкажат историите си с баба ми, с майка ми и лелите ми, и със сестра ми.
„Толкова се радвам да те видя отново — казваха. — Съжалявам за загубата ти.“
Гладис Бисет, която заедно със съпруга си Бил ръководеше универсалния магазин, ме хвана натясно. Беше изпила прекалено много коктейли „Текила сънрайз“, направени от баща ми, и беше разсипала нещо на тъмносивата си рокля.
— Спомням си как със сестра ти карахте колелата си — с ресни на дръжките и дрънчащи звънчета. Идвахте в магазина за бонбони и безалкохолни.
— Да, помня. Винаги си взимахме коренова бира „Хайърс“. Любимата на Лекси.
— Такива добри деца — каза тъжно и ме хвана за ръка. — Милинка, разбирам, че все още не ти е до това, но имаш ли някаква представа какво ще се случи с басейна? Бил има проблеми с крака. Простреляха го във Виетнам. Има увреждане на нервите.