— О, така ли, нямах представа — отвърнах.
— На крака е благодарение на плуването в басейна. Това го поддържа подвижен.
— Не тормози горкото момиче, Гладис! — провикна се Бил, докато приближаваше със зачервено лице и чаша уиски в ръка. — За сестра ти! — вдигна чаша и гаврътна течността в нея на екс. Аз също вдигнах моята чаша и изпих остатъка от питието си.
— Не знаех, че сестра ми се интересува от риболов — обърнах се към Бил, който се измести и застана до мен. Опитах да си спомня какви риби имаше в езерото Уилмор, когато бяхме малки — костур, пъстърва, слънчева риба. Наистина ли бе решила да лови толкова малки и нежни рибки с харпун?
— Интересуваше се от какви ли не неща, нали? — отбеляза Бил.
В изражението му имаше нещо странно. Явно намекваше, че знае за други странни неща, по които Лекси се е увличала. Или пък искаше да каже, че съм била далеч за прекалено дълго?
— Така си е — отвърнах и помолих за извинение, за да мина и през останалите хора.
Главата ми се беше размътила от виното и текилата, а и от всички факти за сестра ми, които не знаех. Акварелите. Мери Оливър. Сладкото от ягоди. Беше живяла добре през тази година в „Спароу крест“. И аз бях изпуснала всичко.
А сега Лекси беше мъртва.
Беше мъртва и нямаше как да я върна.
Телефонът в кухнята започна да звъни също толкова силно и дрънчащо, колкото помнех от дете. Прекосих дневната, сякаш се движех под вода, и чух откъслечните разговори, които изпълваха стаята: Горката Лекси; не мога да повярвам, че я няма; това е сестра ѝ, чух че я била изхвърлила от живота си. Вдигнах тежката черна слушалка в празната кухня и усетих студенината ѝ по ръката и ухото си.
— Ало?
Чуваше се припукване на статичен шум от старите жици и лошата връзка.
Не. Не беше статичен шум. Беше вода. Шум от течаща вода.
— Ало? Чувате ли ме?
Чух слаб шепот: Съжалявам. Съжалявам. Съжалявам. Съжаляваш ли?
Затръшнах слушалката обратно върху вилката. Мамка му, мамка му, мамка му. Опитах да наложа спокойствие на тялото и мислите си. Със сигурност това бе дело на въображението ми. Текилата, главоболието и стресът се бяха съчетали с лошата връзка. Зареях поглед през прозореца над мивката.
Даян и Тери бяха заедно до басейна.
Видях как се целуват; не беше невинна, приятелска целувка, а продължителна и дълбока.
Сега вече бях убедена, че ми се привиждат разни неща. Даян и Тери? Та те бяха приятелки от деца. Мисълта ми се движеше бавно в алкохолна мъгла. Мамка му, дали Даян не беше причината за развода на Тери и Ранди. И Райън не знаеше?
Тери се отдръпна смутена. Даян каза нещо и Тери ѝ подаде някакъв буркан. Даян го потопи в басейна, докато се напълни, след което зави капачката и го върна на Тери. Странно. Докато баба възхваляваше лечебните сили на водата, Даян непрекъснато се заявяваше като убеден неверник. Тя открито ненавиждаше басейна. Дали все пак обаче вярваше в него? Или просто го използваше за романтичните си цели? Даян плъзна поглед към къщата. Сякаш гледаше право към мен.
Смутих се и извърнах глава. Сипах си чаша кафе. Трябваше да изтрезнея. Да си събера ума. След секунда отново погледнах към басейна, но от Даян и Тери нямаше и следа. Водата в басейна беше толкова черна, че поглъщаше отражението на слънцето. Сякаш се взираш в нощно небе; дори мернах бледите очертания на звездите, звезди, които се движеха и ме караха да се чувствам замаяна и несигурна. Преди всички тези години Лекси ме изкара от леглото и ме завлече при басейна. Баба казва, че басейнът изпълнява желания. Отпих от кафето, държейки чашата с треперещата си ръка.
Басейнът изпълнява желания.
Главата ми пулсираше. Болката зад лявото ми око беше толкова силна, че от него се застинаха сълзи.
Въздух. Имах нужда от въздух, но кухненската врата все още беше закована. Тръгнах от кухнята, минах по коридора и излязох през входната врата. Слънцето беше ослепително. Притворих очи.
Когато ги отворих, бях коленичила до басейна.
Какво правех там? Опитах да си спомня как съм минала през портичката и съм извървяла разстоянието до ръба, но главата ме болеше твърде силно. Вследствие на текилата и главоболието мислите ми се бяха слели, замъглени и изопачени като рисунка с тебешир под дъжда.
Басейнът изпълнява желания.
И какво точно бих си пожелала, ако вярвах в подобни неща? Какво исках най-много на света?
Вгледах се в трепкащото си отражение в тъмния басейн и си представих как сестра ми задържа дъха си под вода.