— Нямам представа.
Той се смръщи и ме изгледа.
— Добре. Знаеш телефонния ми номер. Обади се, ако имаш нужда. На пет минути оттук съм.
Заварих Тед и Даян да пият кафе на масата в кухнята. Даян бъркаше нейното малко по-усърдно, тракайки с лъжичката по стените на чашата. Гостите си бяха отишли. Някой беше почистил: чашите и чиниите бяха в мивката, а кутийките и бутилките в коша за рециклиране. Храната беше опакована и прибрана. Седнах при тях. Главата ме болеше толкова много, че зъбите ми бяха изтръпнали. Оплаках се и Даян веднага се разрови из чантата си.
— Опитай тези.
— Какво е това? — изгледах хапчетата с подозрение.
— Тиленол с кодеин. Останаха ми от последното лечение на коренов канал. — Подаде ми шишенцето. — Задръж ги. Май ти имаш по-голяма нужда от тях. — Даян се прозя и потърка врата си. — Изтощена съм. А и пих предостатъчно.
— Защо не останеш тук за през нощта?
Тя потрепна.
— Не съм прекарвала цяла нощ тук, откакто бях тийнейджър.
— Е, по-добре е, отколкото да караш пила. Моля те, Даян. Ще се почувствам много по-добре, ако останеш. — Хвърлих тревожен поглед към баща ми. — Ще сложа чисти чаршафи в стаята на Лек… в старата спалня на баба.
— Добре — отвърна накрая. — Предполагам, че една нощ тук няма да ме убие.
Обърнах се към слона в стаята.
— Как се чувстваш, Тед? — попитах, преглъщайки едно от хапчетата на Даян на сухо.
— Добре — отвърна раздразнено баща ми. — Иска ми се хората да спрат да ме питат как се чувствам.
Последва неловко мълчание.
— Искаш ли да ни разкажеш как се озова във водата? — попитах с много по-терапевтичен тон, отколкото ми се щеше.
Баща ми продължаваше да мълчи.
— Лили май остана доста разочарована, че нямаш нужда от дишане уста в уста. Може би следващия път и аз ще пробвам да се метна в басейна — включи се Даян, като ми хвърли малко нехаен поглед.
Тед продължи да мълчи.
Изражението на Даян стана сериозно.
— Мисля, че трябва да запълним проклетото нещо. Нищо хубаво не е излязло от този басейн. — Очите ѝ пробягаха през кухненския прозорец и басейна отвъд него. Изглеждаше гузна, сякаш се притесняваше, че водата може и да я е чула.
— Нищо? — възкликнах. — Ами хората, които вярват в лечебните сили на водата? Цял ден ме питат дали ще могат да продължат да използват басейна и твърдят, че водата помага за какви ли не болести. Мисля, че дори видях някой да пълни буркан с магична, лековита вода.
Отидох прекалено далече. Не исках да повдигам въпроса, но думите сами излязоха от устата ми. Не само Даян беше пийнала доста днес. Изгледа ме, стиснала зъби.
Секунда по-късно се изправи и каза:
— Ще отида да сменя чаршафите и ще си лягам. Изтощена съм. Лека нощ.
На излизане от кухнята ми хвърли поглед, който сякаш казваше: И наглеждай баща си.
— Даян? — провикнах се. — Имаше ли нещо написано на хартиената лодка, която извади от басейна?
Тялото ѝ се напрегна.
— Не мисля — отвърна смръщено. Така поглеждаше и Лекси, когато сестра ми ѝ споделеше някоя налудничава идея. — Беше просто боклуче, Джаки.
Чухме как стъпките ѝ се отдалечават по коридора и се изкачват по стълбите.
Отидох до хладилника и извадих две бири, като оставих едната пред баща ми — като предложение за мир.
— Знам, че ме смяташ за полудял пияница, който няма представа какви ги говори — каза накрая. Беше изгърбен и изглеждаше стар и сразен. Уплаших се при мисълта какво можеше да се случи с него, ако Райън не го беше извадил навреме от басейна.
— Въобще не смятам така — отвърнах. Но дълбоко в себе действително го мислех за такъв. Винаги го бях мислила за такъв. Истината се заби като тирбушон в сърцето ми. — Смятам — започнах, подбирайки думите си внимателно, — че си направил всичко по силите си.
— Това са пълни глупости от устата на психолог — поклати глава Тед. — Бях скапан баща. Но никога не съм те лъгал. Нито теб, нито Лекси. Джаки, кълна се, че знам какво видях. Да, бях пил, но това изобщо не беше халюцинация. Нито пък ми се е привидяло!
— Добре. — Деескалация и разрешаване на проблема. — Хайде да минем през това стъпка по стъпка. Кажи ми точно какво се случи.
— Говорех си с Лили. Нали я знаеш, от къщата за гости? Мила жена. Покани ме да излезем навън, твърдеше, че разполага с най-добрата трева във Върмонт и няма против да я сподели.
— Чакай малко. Казваш ми, че с Лили сте се напушили? — Не успях да потисна гръмовния си смях. Не ми се получи това с обективността.
— Не! Не успяхме, защото когато излязох навън, не успях да я намеря. Тя беше отишла в градината, а аз до басейна. Чисто и просто не сме се доразбрали.