— Мамка му! — възкликнах, като скочих на крака и се заобръщах, вторачена в тъмнината, търсейки някакъв знак за движение. — Има ли някой там?
Издърпах лентата и оставих последния метър да се люлее от ръката ми с тежестта в края ѝ. Не беше кой знае какво оръжие, но беше по-добре от нищо. Огледах сенките — тъмните форми на столовете и масите, на чадъра и полунадутата лодка. Всичко изглеждаше злокобно в мрака; притъмнелите чудовища наблюдаваха, чакаха, бяха затаили дъх в очакване на следващата ми крачка. Чувах единствено лекия ромон на отходния канал в дъното на басейна. Изправих се, краката ми бяха омекнали като кашкавал, и се запътих към мястото, откъдето ми се счу плясъкът. Залюлях тежестта в края на лентата, решена да се прицеля в главата на предполагаемия натрапник. Нямаше и следа от движение. Повърхността беше гладка, недокосната. Всичко се беше случило в главата ми. Всъщност не бях чула нито звук.
Отрицанието не е просто думичка.
— О, я млъквай! — скастрих я. Скастрих себе си. Защото Лекси всъщност не ми говореше. Точно както всъщност не бях чула никакъв плясък.
Бях си го представила, защото бях под чудовищен стрес — скърбях, страдах от безсъние и се чувствах виновна — точно като Тед.
И тогава, докато стоях в тъмното и се взирах в черната вода, си спомних. Спомних си момичето, което бях видяла онази нощ, когато Лекси ме беше предизвикала да плувам сама през нощта. Тя плуваше на място в средата на басейна. Беше по-малка от мен, може би на седем или осем, с толкова светла руса коса, която сякаш блестеше на лунната светлина. Бях сигурна, убедена в съзнанието си на десетгодишно дете, че знам точно кого виждам. Бях виждала достатъчно рисувани нейни образи, за да я позная. Беше Марта, въображаемата приятелка на Рита. „Ела да поплуваш“, каза ми. Поклатих глава. Беше против правилата на баба. Тя се изкиска и се гмурна във водата. Чаках, затаила дъх отброявах секундите. Мина цяла минута. После две. На повърхността не излизаха дори балончета. Нямаше и следа от движение. В къщата зад мен лампата в стаята на Лекси светна. Обърнах се и я видях как гледа през прозореца, как ме наблюдава. Изтичах обратно в къщата и Лекси ме тупна по гърба, поздравявайки ме, задето не съм абсолютна пъзла. Така и не ѝ казах какво бях видяла. Не казах на никого. През годините бях убедила себе си, че не се е случило наистина. Че е било сън или игра на въображението ми.
В дълбините на предната част на басейна веднъж, два пъти, три пъти просветна приглушена светлина, след което изчезна. Явно фенерчето даваше на късо във водата.
— Джаки? — Чух как ръждясалите панти на портата изскърцаха с отварянето ѝ и се обърнах. Даян пристъпи към басейна и ме видя с люлеещата се лента на ролетката в стиснатата ми ръка. — Какво правиш, за бога?
Добър въпрос.
— Не успях да заспя — обясних, стараейки се да звуча логично. — Та си помислих защо да не стана и не… измеря басейна.
— Извинявай, какво каза? Измерваш басейна посред нощ? Това ми звучи като абсолютно нормално нещо, за което изобщо не бива да се притеснявам.
— Това е правила Лекси — отвърнах. — На бележките, които намерихме, имаше записани координати и измервания — използвала е тази лента, за да установи дълбочината на басейна в различни негови точки. И ми стана любопитно да разбера дали записаните мерки са верни…
— Влизай обратно в къщата — нареди Даян без следа от шеговитост в гласа. Застана до портата и я задържа отворена, за да мина преди нея.
— Изчакай само да оставя ролетката на мястото ѝ — казах и навих лентата обратно, за да я върна в слегналата лодка.
— Трябва да сменим крушките тук — отбеляза Даян, докато ме чакаше. — Може би няма да е зле да вземем и катинар за портата. Не ми се иска някакви деца да се заиграват наоколо, докато ни няма. Не е безопасно. Особено нощем.
— Добра идея — провикнах се в отговор.
Тръгнах покрай дългата част на басейна и спрях, когато видях нещо точно до АЗ. Наведох се и го взех.
— Какво, по…
— Всичко наред ли е, Джаки? — попита Даян и пристъпи към мен. — Не смяташ да копираш Тед и да свършиш във водата, нали?
Притокът на адреналин измести далечното мъгляво усещане от алкохола и кодеина. Изведнъж се почувствах трезва, будна и ужасена.