— Въображаемата приятелка на Рита — отвърна баща ми. — Джакс тъкмо ме разпитваше за нея. Но най-добре да попита направо теб.
Даян си сипа чаша кафе и ме изгледа.
— Няма нищо за разказване. Рита имаше изключително развинтено въображение. Беше по-малка от нас с Линда и когато ние двете загубихме търпението си към нея, тя си измисли ново момиче, с което да си играе.
— Замисляла ли си се някога, че може Марта да е била истинска?
Даян свъси вежди.
— Истинско момиче, което живее на дъното на басейна и никой друг, освен Рита не може да го види? — почти се изсмя леля ми. — Ами не, подобна възможност дори не ми е минавала през ума.
Даян отпи от кафето и разтърка кървясалите си очи.
— Как спа? — попита я Тед.
— Не особено добре — отвърна тя и пак ме погледна. — Ами ти, Джаки? Надявам се в крайна сметка да си останала в леглото си, вместо да си правиш нови среднощни разходки до басейна.
Погледът на баща ми веднага се стрелна към мен.
— Среднощни разходки?
— Снощи не успях да заспя и реших да сляза до басейна.
— Правеше измервания — каза Даян, надничайки над димящата си чаша.
— Замислих се за това как Лекси е разграфила басейна — със сигурност сте видели маркировката с пастел по ръба. Беше изписала десетки страници с бележки за дълбочината на всяка координатна точка…
— Умницата ми! Проверявала е дали в приказките на баба ви, че басейнът е бездънен, има някаква доза истина. И какво открихте? — попита Тед с неприкрит ентусиазъм.
— Е, определено не е бездънен — това е ясно. На всички координатни точки дълбочината беше между 6,8 и 7,4 метра.
Тед изглеждаше разочарован.
— Но в бележките си Лекси твърди друго…
— Така ли? — въодушеви се веднага Тед.
— Чакай малко, чакай — прекъсна ни Даян. — Спомняте ли си как Лекси опита да ни убеди, че в стените ѝ живеят пчели, които я подслушват. Или пък онзи път, когато започна да картографира всички канализационни шахти, защото мислеше, че рептилите използват дренажните тунели?
— Просто смятам…
— Минало е доста време, откакто за последно си говорила с Лекси или ти се е налагало да се справяш с нея — прониза ме с поглед Даян. — Трябва да имаш предвид…
— Знам какво трябва да имам предвид — отвърнах със същия рязък тон. — Осъзнавам, че през последната година бях загърбила Лекси и това не ми дава право да предполагам какво се е случило с нея, но…
— Съжалявам — каза Даян. — Не биваше да го казвам, Джакс. Изморена съм, имам махмурлук и всичко това просто ме съсипа. Но не търся оправдание. Да се върнем на въпроса — пое си дълбоко дъх. — Исках да кажа само, че сестра ти очевидно не е била добре през последните седмици от живота си. Залагането на нещо казано, направено и написано от нея ще ни отведе в задънена улица.
Помежду ни настана мълчание. И тримата избягвахме погледите си.
— Има пържени картофки и бекон — обърна се баща ми към Даян най-сетне и избута стола си назад, за да се изправи. — Как обичаш яйцата?
— Засега кафето ми е напълно достатъчно — отвърна тя. — Седни и довърши закуската си, преди да е изстинала.
Тед изпълни молбата ѝ. Телефонът на Даян иззвъня и тя проведе изключително кратък разговор, в който неведнъж изрече думата „неспособност“.
— Ще трябва да мина през офиса — обяви, след като затвори. — Една от сделките трябваше да бъде приключена днес, но е настанал някакъв хаос. Трябва да се отбия да изгладя нещата. Надявах се да успеем да отидем до езерото и да разпръснем праха ѝ…
— Нямам против да го направим утре.
— Аз също — допълни баща ми. — Билетът ми за връщане е чак в неделя. Ако отсъствам по-продължително, Дънкан се разстройва и започва да дриска из цялата къща. Ванеса няма да го издържи и ще го остави навън.
Дънкан беше древната едноока котка на баща ми. Ако трябва да съм честна, бях изненадана, че все още е жив.
— Ванеса? — обърна се към него Даян.
— Гаджето на татко.
— Партньорка — поправи ме той.
— Ами ти, Джаки? Кога се връщаш в Такома?
— И аз летя в неделя.
Даян бавно остави чашата си на масата.
— Може би това не е най-правилният момент да го обсъждаме, но осъзнаваш, че къщата и всичко останало вече са твои, нали? Лекси обсъждала ли е завещанието си с теб?
Поклатих глава. Сякаш не движех своето тяло, а нечие чуждо.
— Дори не знаех, че има завещание.
— Имаше. Остави всичко на теб. Къщата, останалите спестявания на майка, дори колата. Разбира се, не е наложително да взимаш никакви решения точно сега.