— Беше тук. Беше седнала на мястото, на което сега седна ти. Виж! — каза и се разрови из масата, докато не откри скицника си под една чиния и не го придърпа към себе си, събаряйки чийзбургер на земята. Разгърна го и го тикна пред лицето ми. — Ето го доказателството!
Взех скицника в ръце и видях поредица от груби скици с молив: Лекси в кухнята. Лекси седи на стола, на който в момента седях аз. Едва удържах дишането си да остане равномерно. На рисунките погледът на сестра ми излъчваше безумие, а косата ѝ изглеждаше мокра.
— Каза, че може да се върне при нас. Че можем да ѝ помогнем да остане тук.
— Тед — приложих най-спокойния си професионален тон, — не мисля…
Входната врата се отвори и аз подскочих. Баща ми ме изгледа с ококорени очи, изпълнени с вълнение.
— Върна се — прошепна. — Ще видиш.
Пуснах скицника и понечих да се изправя. Само че не можех да помръдна. Не можех дори да дишам.
Отново бях под вода и бях задържала дъха си; играех си „на умрели“ със сестра ми. Мръднеш ли, губиш, Джакс.
— Скъпи мои, прибрах се! — провикна се Даян от антрето.
Издишах облекчено, а лицето на баща ми се сбръчка от разочарование.
— Няма да споменаваш на Даян, че Лекси е идвала, нали? — прошепнах, като върнах скицника на баща ми.
— Но ти ми вярваш, нали? — Изглеждаше отчаян.
Вярвах ли му? Вярвах ли наистина, че сестра ми е намерила начин да се върне и е седяла в кухнята?
Беше невъзможно.
— Ще го обсъдим по-късно, когато останем насаме. Нека бъде нашата малка тайна.
Нито дума.
— Съжалявам, че закъснях! Но нося пица и вино. В „Ривърбенд“ правят жестока гръцка пица, чакайте само да я опитате!
Даян влезе в кухнята, облечена в ленен костюм в цвят яйчена черупка и с перфектни грим и прическа. Държеше кутиите с пица в лявата си ръка, а торбата с бутилки вино в дясната. Очите ѝ веднага се ококориха в изненада.
— Какво се е случило тук, по дяволите?
— Тед… реши да сготви — обясних.
Тя огледа бъркотията.
— Да не би армия от тренирани шимпанзета да му е помагала?
Хвърлих ѝ поглед, който казваше: зарежи. Тя огледа баща ми, посивялото му лице и лекьосаните с мазнина и храна дрехи. Взех пицата и избутах част от чиниите на плота, за да освободя място за кутиите.
— Баща ти добре ли е? — попита Даян веднага щом останахме насаме. Бяхме омели по-голямата част от пиците с две бутилки вино и Тед беше отишъл да си легне по-рано от обичайното с оправданието, че денят е бил доста изтощителен. Всъщност въобще не изглеждаше изморен. Беше по-скоро нащрек, дори превъзбуден. Чувахме стъпките му, докато обикаляше в стаята си над нас. С Даян разчиствахме кухнята. Аз миех чиниите, а тя изхвърляше храната и забърсваше плотовете.
— Така мисля — отвърнах.
— Ще ми обясниш ли за какво е всичката тази храна? — попита, докато изхвърляше недокосната купчина палачинки в кофата. — Джакс, не съм идиот. — Пусна сиропираната чиния в сапунената вода. — Палачинки с парченца шоколад? Чийзбургер с бекон, ранч сос и допълнително лук? Царевична супа със сметана? Това са любимите ястия на Лекси.
Кимнах.
— Е, какво се е опитвал да направи? Да съживи мъртвите с домашно приготвена храна? Все нещо ти е казал.
Свих рамене и се предадох — нямаше особен смисъл да лъжа.
— Твърди, че я е видял. Била тук, в къщата… гладна.
— Божичко! — Даян се облегна на плота в търсене на физическа подкрепа. — Сигурно се шегуваш. Първо я видя в басейна и едва не се удави, а сега била дошла в къщата, за да хапне?
— Изтощен е, скърби и пие много.
Не бях ли и аз в подобно състояние? Представях си, че съм чула нещо в басейна и че някой е извадил фенерчето ми от дълбините на мътната вода?
— Да не започне да ни кара да оставяме чинии с храна за нея, както Рита правеше с Марта?
Само името ѝ ме накара да изтръпна. Какво всъщност бях видяла във водата през онази далечна нощ?
Даян взе няколко чинии от купчината и започна да ги бърше нервно с кърпата.
— Това е притеснително, Джаки. Много притеснително. Скръбта е едно, но халюцинациите — нещо съвсем различно. Точно ти би трябвало да го знаеш!
— Така е — съгласих се.
Приличаше на тежка форма на отричане. Баща ми не можеше да приеме факта, че Лекси си е отишла, затова все си представяше, че я вижда. Все едно аз не си представях същото нещо, откакто се бях върнала. Постоянно чувах гласа ѝ, дори се хващах, че ѝ отговарям. Скръбта има неподозирана мощ.