Даян се беше привела над огледалната повърхност и шепнеше. Говореше на себе си или на водата. Пожелаваше ли си нещо? Наблюдавах я как пълни буркан. После вдигна поглед, видя ме и застина.
— Не знаех, че си се прибрала. — Беше бяла като платно с изключение на тъмните кръгове под очите ѝ.
— Какво правиш?
До нея имаше три буркана с вода. Тя остави последния, който беше напълнила, до тях.
— За Тери са — изчерви се Даян. — Симптомите ѝ отшумяха, след като започна да пие от водата и да плува в басейна. Вече е повече от добре. По това време миналата година беше в инвалидна количка.
— Значи смяташ, че водата… я лекува?
Тя се замисли за секунда.
— Тя го вярва и може би това е достатъчно.
Впих поглед в леля ми.
— Ти и Тери…
Беше ми писнало от тайни. От всичко, което премълчавахме един пред друг.
— Тери е една от най-старите и най-близките ми приятелки — отвърна Даян.
— Ако не искаш да ми го кажеш, добре. Просто имам чувството, че всички ние, цялото семейство, се давим в собствените си тайни. Беше напълно права вчера.
Сетих се какво беше казала Лекси на Райън — че басейнът черпи силата си от тайните.
Даян беше утихнала и се взираше в бурканите, които бе напълнила преди малко. После премести погледа си върху къщата и огромната сянка, която хвърляше върху нас.
— Тери беше първата ми любов — пророни колебливо Даян. Устните ѝ се извиха в горчива усмивка и тя се загледа в отражението си в черната вода. — Бяхме тийнейджърки, ужасени от факта, че се бяхме влюбили една в друга. Все пак става въпрос за седемдесетте, хората меко казано не бяха склонни да приемат подобен тип увлечения.
— Някой знаеше ли? Мама? Баба?
Тя поклати глава.
— Не. Пазехме го в тайна, което придаваше допълнителна стойност на чувствата ни, но също така ги правеше токсични. Слагахме драматичен край на връзката си, заклевахме се, че повече няма да се събираме и само след седмица отново бяхме заедно. Просто не можехме да стоим далеч една от друга, колкото и да се стараехме.
Усмивката ѝ стана тъжна, но в очите ѝ проблясна пламък и за секунда зърнах тийнейджърката Даян, млада и лудо влюбена, пазеща тайна, която само сипваше масло в огъня.
— Беше бурна връзка, която приключи, когато и двете избягахме в сигурността на гаджетата си. Преместихме се, отидохме в колеж, омъжихме се. Но нали знаеш какво казват — че първата любов ръжда не хваща? Вярно е. — Тя се загледа обратно в къщата. — Нищо и никой не може да се сравни с това, което имах с Тери. Точно при нея се връщах отново и отново в сънищата си.
Съжалих леля ми, която бе копняла за Тери в продължение на години, като същевременно отчаяно се бе опитвала да придаде смисъл на живота си без нея.
— Как са нещата сега?
— Сложно е — отвърна Даян и челюстта ѝ се стегна.
— Кое не е?
Хвърлих поглед към бурканите и се сетих как баща ми бе изсипал праха на сестра ми в басейна и как бях видяла бял проблясък на повърхността.
— Този басейн — Даян сведе поглед към него — държи всички ни в плен, нали?
Кимнах.
— Преди бреме, още преди майка да почине, ѝ бях дошла на гости. Бях си подпийнала, дойдох тук и си пожелах нещо. Това, за което мечтаех най-много, за което бях копняла през целия си живот. Пожелах си да си върна Тери. — Тя поклати глава. — Чувствам се като пълна глупачка, че ти го казвам.
— Няма нищо лошо в това. Всички си пожелаваме неща, които ни изглеждат невъзможни. Някои го правят чрез молитви. Други — чрез падащи звезди. Няма нищо лошо да се надяваш, че басейнът е способен да изпълни тези желания.
Тя поклати глава.
— Единствената сила, с която този басейн разполага, е тази, която ние му даваме.
— Но желанието ти се е сбъднало. За теб и Тери.
— Не е толкова просто.
Кимнах, представяйки си Ранди и развода, и цялата тази потайност.
Челюстта на Даян се стегна. Очите ѝ сякаш притъмняха.
— По това време Тери не беше болна. Диагностицираха я с множествена склероза скоро след като отправих желанието си. Симптомите ѝ се развиха стремглаво. Шърли, майка ѝ, я накара да опита с вода от изворите. Първоначално Тери се противеше, но след като нищо друго не помогна, започна да идва в „Спароу крест“. Срещахме се тук. Помагах ѝ да влиза и да излиза от басейна. Старата искра се разгоря много бързо.
— Чакай малко, да не би да смяташ, че желанието ти е поболяло Тери? Наясно си, че това е невъзможно, нали? Не може да обвиняваш себе си.
Даян се смръщи и се загледа в мастилената вода.