Баща ми Влезе В кухнята с подсвиркване, но веднага усети напрежението във въздуха и замлъкна. Направи си сандвич и тримата хапнахме в мълчание. Никой нямаше кой знае какво за казване.
След петнайсет неудобни минути, в които единствените изречени думи бяха: „Подай ми чипса, моля те“, Даян изми чинията си и заяви, че отива на работа, след което ще се прибере у дома и ще се видим на следващия ден.
— Надявам се вие двамата да се справите сами тази вечер?
— Разбира се, че ще се справим — отвърнах по-рязко, отколкото възнамерявах.
Двайсет и осма глава
11 февруари 1931 г.
Лейнсбъро, Ню Хемпшир
Момиченцето ни днес става на годинка! Не мога да повярвам! Уил ни направи хартиени шапчици, а аз изпекох ванилова торта с маслен крем. Докато блатовете изстиваха, тримата, хванати за ръце, танцувахме из кухнята със смешните си шапки, опиянени от щастие и от наситения ванилов аромат във въздуха. Маги не спираше да се смее. Падна и се засмя. После Уил се престори, че пада, и тя отново избухна в кикот. Уил измисли глупава песничка за рожден ден, в която се разказваше за малко момиченце, всъщност птиченце, което прелетяло цялото разстояние до Луната и танцувало в компанията на звездите. Тя слушаше ококорена и се взираше в тавана, сякаш можеше да види през него чак до звездите, които Уил сочеше, докато пееше.
Маги носеше новата си розова рокля с бяла дантела, която бях оплела сама.
— Прилича на малко ангелче — каза Уил и я целуна по червените бузки. — Не мога да повярвам, че двамата създадохме такова съвършенство.
Понякога се хващам как я съзерцавам мечтателно и не мога да повярвам, че е истинска.
Маги е като малък самостоятелен човек. Винаги ни наблюдава с огромните си тъмни очи и попива всичко, което казваме. В единия момент може да изглежда абсолютно сериозна и замислена, а в следващия да я налегне див хилеж. Смехът ѝ е заразителен — ако го чуеш и видиш колко е радостна, без съмнение ще се засмееш и без да си чул шегата.
Мъртъл дойде с подарък за Маги — малко бяло плюшено кученце.
Маги се влюби в него на момента, притисна го до гърдите си и повтори „куууце“ поне стотина пъти. Вече почти ходи сама — придържа се за мебелите или ни хваща за ръка, докато прави първите си сигурни, смели стъпки. А и непрекъснато бърбори на собствения си език, който разбирам съвсем добре. Знае цели три думи на английски: мама, мама и, разбира се, куце.
Продължаваме да ѝ даваме по малко от изворната вода всеки ден. Щом спрем, здравето ѝ се влошава. Но скоро набавянето на вода няма да бъде никакъв проблем — просто ще излизаме в задния двор на къщата си! Всеки ден обсъждаме какъв ще бъде животът ни щом идем там, но въпреки това не мога да свикна с идеята. Бъдещето ни в къщата на име „Спароу крест“ в Бранденбург ми се вижда далечно като измислена история.
Намирам за по-лесно да мисля за него точно по този начин. Да го държа на разстояние от себе си. Уил е наел специална бригада каменари и каменоделци от Бар да увеличат почти шест пъти размера на басейна, който беше зад хотела. Новият ни басейн ще бъде обточен с гранитни плочи и ще построим къщата наблизо, за да може да излизаме на ливадата около него от кухнята.
Работниците вече са разчистили обгорелите греди и развалините. По моя заръка оставиха розовата градина непокътната. Планирам да я поддържам като почит към Елайза Хардинг и хотела, който някога се издигаше на мястото на къщата ни. От известно време изучавам видовете рози и какви грижи трябва да се полагат за всеки един от тях. Поръчах си книги по пощата и разговарях с най-добрите градинари в града.
През пролетта, веднага щом пътищата станат проходими и по тях могат да бъдат доставени материали, работата по къщата и басейна ще започне. Уил ми е обещал, че ще се нанесем преди първия сняг.
— Толкова ще ми липсвате, когато заминете. А ти най-много от всички, мое малко врабче — каза Мъртъл на Маги, която се закиска, след като я погъделичка под брадичката.
— Няма да бъдем толкова далеч — напомних на Мъртъл. — Задължително трябва да ни идваш на гости. Може да отсядаш в гостната. Ще бъдеш нашият редовен гост в „Спароу крест“!
Тя трепна и извърна поглед.
Бях наясно, че никога няма да дойде на гости. Никога не би се върнала при водата.
— А ти трябва честичко да ми пишеш — отвърна Мъртъл. — За да знам, че сте добре.
Притиснах Маги защитнически в прегръдката си.
Уил се засмя.
— Разбира се, че ще бъдем добре. Повече от добре. Местим се в мечтаната си къща! Цял дворец! Нали така, Етел?