Усмихнах се и кимнах с надеждата, че изглеждам убедително, че искрицата ужас, която гореше в сърцето ми, щеше да остане скрита. Знаех, че водата поддържа момиченцето ни живо, че правим всичко това за нейно добро, и въпреки това мисълта да живеем до басейна, да бъдем там ден след ден и нощ след нощ ме плашеше.
Залях тортата с крем и запалих свещичка в средата. Задържах кибритената клечка секунда по-дълго, за да може ослепяващата изгаряща болка да ме върне обратно В тялото ми, В реалността на тук и сега.
Аз съм госпожа Монро и празнувам рождения ден на дъщеричката си. Имам красиво, здраво детенце, което носи радост на всички, които го виждат тя е реална и няма да ни напусне. Имам всичко, което бих могла да пожелая. Скоро ще се преместя в мечтаната къща.
Всички пяхме „Честит рожден ден“, докато Маги гукаше, смееше се и пляскаше с ръчички от радост. Кухнята бе топла и светла. Помогнах ѝ да духне свещичката и също си пожелах нещо: нека винаги бъдем толкова щастливи, толкова спокойни.
26 юни 1931 г.
Уил се върна от Върмонт с нови запаси от вода за Маги и новини около строежа на къщата.
— Носещите греди вече са по местата си. Къщата прилича на огромен скелет. Камионите не успяха да се изкачат до обекта, заради калта от прелелия поток, така че наехме хора с коне, които да доставят последната партида дървен материал. Трябваше да ги видиш, Етел!
Беше се изцапал на обекта, ботушите и панталоните му бяха целите в кал. Изглеждаше сякаш не е дремнал и за миг и е свалил поне няколко килограма. Притеснявам се, че стресът от наблюдаването на строежа на „Спароу крест“ му идва в повече. Прекалено е енергоемко. Когато не е там, за да проследява работата, се затваря у дома и рисува планове за работниците, изготвя списъци и прави скица след скица на всеки малък детайл: вградената пейка в преддверието, формата на ръчно издяланата основа на стълбищния парапет. Вече смени местата на кухненските прозорци четири или пет пъти. Иска всичко да е перфектно. Понякога, когато сляза да приготвя закуска, го заварвам на масата след цяла нощ работа. Никога не съм го виждала — него или когото и да било другиго всъщност — толкова всепогълнат от нещо.
Има проблем със задържането на работниците на обекта. Непрекъснато си тръгват, без дори да дадат официално предизвестие. Бригадирът, господин Галети, изглеждаше способен мъж, когато Уил го нае, но сега имаме своите съмнения.
— Вече закъсняваме с няколко седмици — твърди Уил. — Казах на Галети да удвои размера на бригадата. И да вкара почтени, трудолюбиви мъже! Не би трябвало да има проблем с намирането им. Тук споменеш ли за отворена позиция и се извива безкрайна опашка — има прекалено много способни мъже без работа.
— Можем ли да си позволим да наемем толкова много допълнителна ръка?
Уил кимна.
— Над бюджета ни за къщата е, но ние отдавна го надвишихме. — Веждите му се сключиха в тревожна бръчица. После веднага забеляза, че го наблюдавам, и се усмихна. — Заслужава си, мила — домът ни ще бъде готов, преди да се усетиш.
Уил стисна лекичко ръцете ми в своите и ги целуна.
2 август 1931 г.
Тази вечер Уил се прибра късно, след повече от седмица в Бранденбург. Изглеждаше изтощен, слаб и болнав, като куха версия на самия себе си.
Маги спеше дълбоко в детската стая.
— Скъпи, ял ли си? Спал ли си? — попитах, след като целунах грапавата му буза и изтръсках засъхналата кал от хубавото му палто. — Затоплих пилето във фурната, макар да не бях убедена, че ще се върнеш. Освежи се и ще седнем да хапнем. Ще ти сипя малко бренди.
— Всичко това може да почака — отвърна той и свали шапката си. — Имам новини.
Изглеждаше притеснен, но развълнуван. Пръстите му бяха намерили лентата на шапката и си играеха с нея. Под ноктите му имаше мръсотия.
— Какво има?
— Местим се в „Спароу крест“.
Кимнах, по-притеснена отвсякога.
— Разбира се. Преди първия сняг, нали?
— Следващата седмица — отвърна той с широка, почти налудничава усмивка.
— Но… — заекнах. — Нали къщата все още не е завършена?
— Не е, но в нея вече може да се живее. Покривът си е на мястото, външните стени са вдигнати, а в момента работниците завършват спалнята и банята ни. Печката ще пристигне още утре. Има още какво да се желае, но няма причина да отлагаме преместването. Ще бъде забавно. Едно голямо приключение! И ще мога да наблюдавам финалните етапи от строежа по-качествено. Край с пътуването напред-назад. Ако сме на място, хората ще работят по-усърдно и ще завършат къщата много по-бързо.