— В конюшнята се родиха кученца — каза най-накрая.
— Колко вълнуващо. Колко са? — попита Луси, извръщайки се така, че да вижда лицето му.
Прииска й се да го погали по къдриците, надвиснали на челото, но знаеше, че той няма да й позволи.
— Шест. Брайън, един от конярите, ми пратил съобщение. Успях да видя как се раждат четири — обясняваше той, опитвайки се да се представи не толкова развълнуван, колкото всъщност беше. — Татко ми каза, че мога да взема едно за себе си. — Споменаването на баща му като че изтри отведнъж радостта, изписала се на лицето му. — Това беше преди ти да дойдеш — добави той с горчивина.
— Сигурна съм, че той няма да промени решението си — каза Луси, надявайки се да се окаже права.
— Защо не? Всичко се промени. Вече не се виждаме с татко сутрин — каза Дейвид, слезе от каручката и започна да се катери по ръба на скалата до тях.
Луси искаше да слезе и да го последва, да го вземе в обятията си, да го увери, че всичко ще бъде наред. Виждайки неравната почва и сърдитата му стойка, тя реши да остане на мястото си. Освен това реши да си мълчи. Най-накрая той приведе рамене, извърна се към нея и се върна в каручката.
— Ще се връщаме ли вече вкъщи? — попита, гласът му беше дрезгав — заради чувствата, които беше потиснал.
— Може — увери го тя. — Искаш ли?
— Все ми е едно — и той сви рамене.
— Ще ми покажеш ли кученцата, като се приберем?
— Обичаш ли кученца?
Погледна я така, сякаш я виждаше за първи път.
— Брат ми винаги е имал ловджийски хрътки. Липсват ми тук — каза тя с усмивка. — Каква порода са?
Подробностите за кученцата и майка им запълниха целия път на връщане. Когато спряха пред конюшнята, Дейвид енергично скочи на земята.
— Отивам да ги намеря — извика и се затича към сградата.
Луси подаде поводите на понито на притичалия коняр и после с негова помощ слезе от каручката. За миг застана на място, но като се увери, че стои стабилно на краката си, бавно се запъти към конюшнята.
Контрастът между яркото следобедно слънце и полумрака вътре я ослепиха за миг и тя се блъсна в някого. Извини се и разпозна Ричард. Дейвид стоеше до него.
— Доведох Карълайн и Робърт да видят кученцата — каза й той с ръце на раменете й.
Прииска й се да я притегли към себе си, да й каже колко съжалява за сутрешното им спречкване. Но Ричард отстъпи назад и ръцете му се отпуснаха.
— Дейвид каза, че ти също си искала да ги видиш.
Тя кимна, надявайки се, че разочарованието не се е изписало на лицето й.
— Ето там са. Трябва да запазим тишина, защото иначе майка им ще се разсърди.
Дейвид и Луси си размениха разбиращи погледи. Бяха разисквали това по пътя за вкъщи.
След успешната визита при кученцата всички се върнаха в къщата. Не бяха се хранили достатъчно на обяд и затова Луси ги покани на чай. Благодарни, че нормалната атмосфера отново се беше възцарила помежду им, децата започнаха да обсъждат кученцата. После щом слугите внесоха подносите, те веднага се нахвърлиха върху сандвичите и фино нарязания кекс. Луси забеляза, че Ричард стори същото като децата си. Когато подносите се изпразниха, по всичко изглеждаше, че децата са забравили спречкването сутринта.
Луси и Ричард обаче не можеха да го забравят така лесно. Но само човек, който ги познаваше много добре, можеше да усети напрежението помежду им. След като децата се разотидоха по стаите си, Луси даде нареждане вечерята да се сервира в покоите й и също се оттегли. Ричард вечеря в пълно усамотение, чувствайки се по-самотен от когато и да било.
Късно вечерта той влезе в стаята й и легна мълчаливо до нея, Луси изтръпна. Той не се опита да я заговори или да я докосне, просто лежеше загледан в балдахина на леглото. Искаше му се да й обясни случилото се, но в същото време не се осмеляваше да я обезпокои със своите страхове. Тишината помежду им растеше.
Отначало Луси се притесни, че няма да може да се отпусне. Искаше й се да обсъдят случилото се сутринта, да получи някакво обяснение. Но не желаеше първа да подхване темата. Лежеше като вдървена. После, заслушвайки се в равномерното му дишане, установи, че Ричард е заспал. Опря се на лакът и се вгледа в него, прииска й се да го замери с нещо, да го изтика от леглото. Вместо това легна и затвори очи. И не след дълго също заспа.
През нощта се събуди и разбра, че се е озовала в прегръдките на Ричард. Както обикновено тя се почувства сякаш обхваната от пламъци и се притисна по-силно към него. Той започна да я люби безмълвно, неистово, жадно, сякаш се боеше да не я загуби. Тя отговори със същата страст.