Луси осъзна безполезността на своя план и се отказа от него, помирявайки се с мисълта, че няма да има свое домакинство. Но когато Едуард поиска от бащата на Арабела ръката й, тя реши, че е време сериозно да се замисли за бъдещето си. Арабела заслужаваше да има свой собствен дом и да бъде господарка в него, а не да зависи от сестрата на съпруга си. Нямаше да бъде лесно новото семейство да споделя живота си с баща й, още повече, че той най-вероятно щеше да се меси във възпитанието на толкова очакваните внуци. Да, тогава Арабела едва ли щеше да се чувства спокойна в присъствието и на друга жена.
Луси знаеше, че брат й прекалено дълго бе чакал Арабела. Беше се влюбил в нея още преди първия й Сезон, но се колебаеше официално да й поиска ръката — искаше да бъде сигурен в себе си. После, малко преди да започне Сезонът, майката на Едуард и Луси се беше простудила и скоропостижно починала. Когато бе възможно Едуард да се върне в Лондон, макар и не за да посещава празненствата и баловете, вниманието на Арабела вече бе привлякъл красив млад мъж във великолепна униформа със звание, равно на бащиното й. Едуард предпочете да се отдръпне, без да спомене на никого за своята любов. Само Луси знаеше колко го боли. В края на сезона бащата на Арабела обяви годежа й с красивия младеж. Но точно преди да се оженят, частта му бе преместена на Иберийския полуостров.
Арабела го бе чакала търпеливо, притеснена, че не получава много често вести от него. Един ден бе получила известие, че продава службата си и в скоро време се завръща. Но това завръщане никога не се състоя. Заразявайки се с една от болестите, които задължително се появяваха винаги, когато имаше война, годеникът й бе починал в ръцете на една испанка. Арабела бе съсипана и веднага потърси утеха при приятелката си Луси. Така Едуард и тя имаха отново възможност да се сближат.
Отначало Едуард просто го беше страх да се надява. После, когато жалейният период приключи, а Арабела все така не се връщаше към обичайния ритъм на градския живот, той стана по-смел в мечтите си. Окуражаван от сестра си, Едуард започна да ухажва Арабела, но този път се стараеше постоянно да показва колко много означава тя за него. И най-накрая Арабела му отговори с взаимност. Независимо от това родителите й поискаха тя да почака, докато започне и приключи следващият Сезон, преди женитбата им да бъде огласена в самия му край. Макар все повече да харесваха Едуард, те искаха да се убедят, че решението й е продиктувано от истински дълбоко чувство. Луси даде воля на гнева си заради оскърблението, което нанасяха на брат й, на което той реагира само със смях, но после се съгласи с нея.
— И на мен не ми харесва това — каза той. — Разбирам обаче и гледната точка на родителите й. Те толкова искаха за Арабела мъж със звание…
Очакването само направи по-здрава спойката между тях. Наблюдавайки как любовта им става все по-силна, у Луси узря решението да не допусне да се превърне в бреме за тях. Но преди Едуард да получи писмо от Ричард, тя все още не знаеше какъв път да избере.
Тя така и нямаше да узнае за писмото, ако не се беше втурнала сутринта, когато бе пристигнало, в кабинета на Едуард — искаше да се посъветва с него за предстоящото празненство, което възнамеряваше да организира. На лицето му се беше изписал странен израз.
— Да не се е случило нещо лошо? — попита тихо. Той й подаде писмото.
— Прочети го.
Тя се загледа в изписания лист, след това се отпусна на стола пред бюрото на Едуард, за да го прочете по-внимателно. Когато свърши с четенето, вдигна глава, на лицето й се беше изписал израз на веселие.
— Иска да му помогнеш да си намери съпруга? Просто не знае колко дълго време ти самият не можа да се сдобиеш със своя?
— Нали прочете писмото му. Когато му съобщих за годежа си, той реши да ме провъзгласи за познавач на станалите на възраст за женене момичета в обществото — каза мрачно брат й.
— Не си прочел внимателно писмото, братко мой. Той не търси момиче. Би предпочел по-възрастна жена, която най-вероятно не е получила предложение навремето и сега би била щастлива да се омъжи и да стане майка на децата му — напомни му тя.
— И в този случай няма да съм му от полза. Не обръщам внимание кой се е омъжил и кой не в края на Сезона. Твърде зает съм с Арабела.
Той прокара пръсти през тежката си коса и въздъхна.
— Видяхме се съвсем за кратко след трагичната смърт на жена му и му казах да ми се обади в случай, че бих могъл с нещо да му помогна. Нямах ни най-малка представа, че ще ме моли за такова нещо.